Напоследък много хора ми споделят, че усещат засилена тревожност: трудно заспиване, натрапчиви мисли, напрежение в тялото, раздразнителност и усещане за приближаваща паника.
Аз обикновено определям тревожността като усещане, че „нещо не е наред“, дори когато не можеш ясно да кажеш какво точно.
И ми се струва важно да кажем нещо: това не се случва във вакуум.
Много хора в момента живеят под постоянен външен натиск - икономическа несигурност, страх от поскъпване, политическо напрежение, войни близо до Европа, прекомерно количество новини, социални мрежи, сравнение, самота и обща умора от години на кризи.
Към това се добавя и сезонният фактор. Пролетта и началото на лятото не винаги носят само повече енергия. При някои хора този период може да засили безсънието, вътрешното напрежение, раздразнителността и тревожността.
Затова, ако напоследък се чувствате по-неспокойни, това не означава непременно, че „се проваляте“ или че не се справяте. Възможно е нервната ви система просто да реагира на твърде много сигнали за несигурност.
Тук основният ни акцент не е просто „успокой се“, а: първо провери какво усилва тревожността ти, преди да приемеш, че проблемът е изцяло психологически или непроменим
Понякога първата стъпка не е да „спрем тревожността“, а да започнем да я разбираме.
Нека разгледаме няколко важни идеи, които ще ни помогнат да разберем повече за тревожността.
Аз обикновено определям тревожността като усещане, че „нещо не е наред“, дори когато не можеш ясно да кажеш какво точно.
И ми се струва важно да кажем нещо: това не се случва във вакуум.
Много хора в момента живеят под постоянен външен натиск - икономическа несигурност, страх от поскъпване, политическо напрежение, войни близо до Европа, прекомерно количество новини, социални мрежи, сравнение, самота и обща умора от години на кризи.
Към това се добавя и сезонният фактор. Пролетта и началото на лятото не винаги носят само повече енергия. При някои хора този период може да засили безсънието, вътрешното напрежение, раздразнителността и тревожността.
Затова, ако напоследък се чувствате по-неспокойни, това не означава непременно, че „се проваляте“ или че не се справяте. Възможно е нервната ви система просто да реагира на твърде много сигнали за несигурност.
Тук основният ни акцент не е просто „успокой се“, а: първо провери какво усилва тревожността ти, преди да приемеш, че проблемът е изцяло психологически или непроменим
Понякога първата стъпка не е да „спрем тревожността“, а да започнем да я разбираме.
Нека разгледаме няколко важни идеи, които ще ни помогнат да разберем повече за тревожността.
Първо, в КПТ съществува концепция за т.нар. „anxiety blueprint“ - личният модел на тревожност, който често идва от семейната среда. Ако човек е израснал в хаотично семейство, с хронично тревожен родител, травма или култура, в която „да се тревожиш за някого“ се приема като форма на любов, нервната система може да се научи да живее в постоянно очакване на опасност.
Второ, нека да проверим какво слагаме в тялото си. Обърнете внимание на употребата на кофеин, алкохол, дори вода. Дехидратацията, ниската кръвна захар и лошия сън не са задължително причината за тревожно разстройство, но могат силно да „увеличат звука“ на тревожността. Например твърде много кофеин може да имитира симптоми на тревожност, алкохолът може временно да отпусне, но после да влоши тревожността, а липсата на сън директно усилва тревожната реакция.
Трето, нека направим инвентаризация на тревожността: кога се засилва, около кои хора, в какви ситуации, след какъв сън, след каква храна, след новини, след социални мрежи и т.н. Идеята е да станеш „детектив“ в собствения си живот, а не просто да приемаш тревожността като нещо мистериозно и неконтролируемо.
Второ, нека да проверим какво слагаме в тялото си. Обърнете внимание на употребата на кофеин, алкохол, дори вода. Дехидратацията, ниската кръвна захар и лошия сън не са задължително причината за тревожно разстройство, но могат силно да „увеличат звука“ на тревожността. Например твърде много кофеин може да имитира симптоми на тревожност, алкохолът може временно да отпусне, но после да влоши тревожността, а липсата на сън директно усилва тревожната реакция.
Трето, нека направим инвентаризация на тревожността: кога се засилва, около кои хора, в какви ситуации, след какъв сън, след каква храна, след новини, след социални мрежи и т.н. Идеята е да станеш „детектив“ в собствения си живот, а не просто да приемаш тревожността като нещо мистериозно и неконтролируемо.
Какво може да помогне? Важно е първо да не се обвиняваме. Тревожността не означава, че сме слаби, драматични или „прекалено чувствителни“. Често тя е сигнал, че нервната ни система е претоварена.  | Накратко: тревожността често има корени в семейния модел, нервната система и настоящия начин на живот. Първата стъпка е да проверим какво я подхранва - кофеин, алкохол, сън, храна, новини, стресови хора и ситуации - и после да направим малки, реалистични промени, като при нужда потърсим професионална подкрепа. |
Ето няколко неща, което обикновено помагат:
Наблюдавайте себе си:
Опитайте се да проследите кога тревожността се засилва.
След разговор с определен човек? След новини? След социални мрежи? Вечер? След кафе? Когато не сте се наспали? Понякога тревожността има много ясни отключващи фактори, но ги забелязваме едва когато започнем да ги наблюдаваме.
Обърнете внимание на тялото си.
Кофеинът, алкохолът, липсата на сън, дехидратацията и нередовното хранене могат да усилят тревожността. Те невинаги са основната причина, но често „увеличават звука“ на вече съществуващото напрежение.
Движението помага.
Не е нужно да е тежка тренировка. Дори 10 минути разходка, леко разтягане или няколко дълбоки вдишвания могат да дадат сигнал на тялото, че в момента е в безопасност.
Извадете мислите от главата си.
Записването на тревожните мисли на хартия често помага да ги видим по-ясно, вместо да се въртят безкрайно вътре в нас. Когато тревогите останат само в главата, често изглеждат по-големи.
Ограничете съдържанието, което ви претоварва.
Ако след новини, видеа или социални мрежи усещате повече напрежение, това не е случайно. Нервната система има лимит. Не е нужно да знаете всичко, по всяко време, от всяко място. Понякога най-здравословното решение е да спрете да храните тревожността с още тревожна информация.
И най-важното: ако тревожността е силна, продължителна или започва да пречи на съня, работата, отношенията и ежедневието ви, потърсете професионална подкрепа. Не е нужно да се справяте сами.
Наблюдавайте себе си:
Опитайте се да проследите кога тревожността се засилва.
След разговор с определен човек? След новини? След социални мрежи? Вечер? След кафе? Когато не сте се наспали? Понякога тревожността има много ясни отключващи фактори, но ги забелязваме едва когато започнем да ги наблюдаваме.
Обърнете внимание на тялото си.
Кофеинът, алкохолът, липсата на сън, дехидратацията и нередовното хранене могат да усилят тревожността. Те невинаги са основната причина, но често „увеличават звука“ на вече съществуващото напрежение.
Движението помага.
Не е нужно да е тежка тренировка. Дори 10 минути разходка, леко разтягане или няколко дълбоки вдишвания могат да дадат сигнал на тялото, че в момента е в безопасност.
Извадете мислите от главата си.
Записването на тревожните мисли на хартия често помага да ги видим по-ясно, вместо да се въртят безкрайно вътре в нас. Когато тревогите останат само в главата, често изглеждат по-големи.
Ограничете съдържанието, което ви претоварва.
Ако след новини, видеа или социални мрежи усещате повече напрежение, това не е случайно. Нервната система има лимит. Не е нужно да знаете всичко, по всяко време, от всяко място. Понякога най-здравословното решение е да спрете да храните тревожността с още тревожна информация.
И най-важното: ако тревожността е силна, продължителна или започва да пречи на съня, работата, отношенията и ежедневието ви, потърсете професионална подкрепа. Не е нужно да се справяте сами.
