Има моменти, в които миналото не почуква — то направо нахлува, с калните си обувки и познатия парфюм на страх. Дежа вю, но не от онези романтичните, а подправено с люта чушка, счупена чиния и един от онези шумове, които не би трябвало да предизвикват стрес и паника, но го правят.
Посттравматичното стресово разстройство не винаги прилича на кино сцена с драматична музика. Понякога то е в тишината след безобиден коментар, в безсънието след напълно нормален ден, в тялото, което помни, когато умът се опитва да забрави. Травмата не носи табелка „Аз съм тук“. Понякога идва под формата на миризма на лавандула. Всички мои близки знаят, че не понасям миризмата на лавандула. Понякога звучи като тон на съобщение. Понякога е покана за приятелство във фб. Или е просто един поглед.
Хората казват "Остави го в миналото".
Лесно е да го кажеш, когато миналото не се връща всяка неделя в 15:42, сякаш е предаване на Кеворкян. Но мозъкът не е архив — той е жива, дишаща система за сигурност, която се опитва да те предпази... понякога прекалено ревностно.
Възстановяването не е права линия. То е рецепта с неясни съставки: терапия, време, подкрепа, малко самоирония и щипка вътрешен бунт. Не можем да изтрием травмата, но можем да я овкусим различно. Да ѝ сложим нов етикет. Да ѝ отнемем властта.
Затова, няма да приема тази покана.
Продължих в друга посока. Днес имам избор.
И нека всеки, който чете това да знае, че ако днес пак преживееш нещо за пореден път, не забравяй — това не е слабост. Това е белег, че си оцелял. А това си струва да се сподели.
#ПТСР #травма #дежавю #психичноздраве #оцеляване
Посттравматичното стресово разстройство не винаги прилича на кино сцена с драматична музика. Понякога то е в тишината след безобиден коментар, в безсънието след напълно нормален ден, в тялото, което помни, когато умът се опитва да забрави. Травмата не носи табелка „Аз съм тук“. Понякога идва под формата на миризма на лавандула. Всички мои близки знаят, че не понасям миризмата на лавандула. Понякога звучи като тон на съобщение. Понякога е покана за приятелство във фб. Или е просто един поглед.
Хората казват "Остави го в миналото".
Лесно е да го кажеш, когато миналото не се връща всяка неделя в 15:42, сякаш е предаване на Кеворкян. Но мозъкът не е архив — той е жива, дишаща система за сигурност, която се опитва да те предпази... понякога прекалено ревностно.
Възстановяването не е права линия. То е рецепта с неясни съставки: терапия, време, подкрепа, малко самоирония и щипка вътрешен бунт. Не можем да изтрием травмата, но можем да я овкусим различно. Да ѝ сложим нов етикет. Да ѝ отнемем властта.
Затова, няма да приема тази покана.
Продължих в друга посока. Днес имам избор.
И нека всеки, който чете това да знае, че ако днес пак преживееш нещо за пореден път, не забравяй — това не е слабост. Това е белег, че си оцелял. А това си струва да се сподели.
#ПТСР #травма #дежавю #психичноздраве #оцеляване
