Май като цяло е Mental Health Awareness Month — месец за информираност и промотиране на психичното здраве. Кампанията съществува от 1949 г. и се отбелязва широко в много държави.
Затова в края и реших да споделя късчета знание с вас, защото колкото повече работя с хора, толкова повече осъзнавам нещо:
Психичното здраве не е просто „да нямаш проблем“. То е способността да останеш свързан със себе си, дори когато животът стане несигурен.
Както отбелязах в предишната си публикация, последните години много хора живеят в режим на постоянно напрежение: пандемии, икономическа несигурност, професионално прегаряне, загуби, информационно претоварване, страх за бъдещето.
Американската психологична асоциация наскоро публикува материал за живота в хроничен стрес и една от най-важните идеи в него беше, че много хора вече не знаят как изглежда истинското възстановяване. Нервната система остава в режим на оцеляване твърде дълго.
И това започва да личи:
Най-тъжното е, че много хора изглеждат функционални, а вътрешно са напълно претоварени.
Това много се връзва и с част от моите клиенти:
Затова в края и реших да споделя късчета знание с вас, защото колкото повече работя с хора, толкова повече осъзнавам нещо:
Психичното здраве не е просто „да нямаш проблем“. То е способността да останеш свързан със себе си, дори когато животът стане несигурен.
Както отбелязах в предишната си публикация, последните години много хора живеят в режим на постоянно напрежение: пандемии, икономическа несигурност, професионално прегаряне, загуби, информационно претоварване, страх за бъдещето.
Американската психологична асоциация наскоро публикува материал за живота в хроничен стрес и една от най-важните идеи в него беше, че много хора вече не знаят как изглежда истинското възстановяване. Нервната система остава в режим на оцеляване твърде дълго.
И това започва да личи:
- раздразнителност;
- тревожност;
- проблеми със съня;
- свръхмислене;
- емоционално изтощение;
- усещане, че „нещо не е наред“, дори когато отвън всичко изглежда под контрол.
Най-тъжното е, че много хора изглеждат функционални, а вътрешно са напълно претоварени.
Това много се връзва и с част от моите клиенти:
- те често са в хроничен стрес (prolonged stress response);
- нервната им система често работи на режим - заплаха и свръхконтрол;
- понякога дори са загубили своя бутон за изключване и „възстановителен“ модел;
- живеят в тревожно очакване за бъдещето.
Друга статия на АРА говори основно за това как хората могат да си върнат усещането за спокойствие и психична устойчивост в периоди на хроничен стрес, несигурност и претоварване.
Основните идеи са:
Стресът не е само „в главата“.
Когато е продължителен, той влияе на цялото тяло — сън, възпаление, сърдечно-съдова система, емоционална регулация.
Важно е човек да разпознава своите собствени „червени флагове, например:
Идеята е човек да забележи стреса, преди да е стигнал до срив.
Полезно е преформулираме убежденията си — промяна на начина, по който интерпретираме ситуацията. Да не бъдем толкова убедени, че знаем!
Да изградим умения за приемане на реалността, да се упражняваме в по-малко катастрофично и по-гъвкаво мислене.
Малките ежедневни навици имат огромно значение! (няма да се уморя да го повтарям):
Статията подчертава нуждата от „възстановяване“, а не само функциониране.
Вече отбелязах, че много хора живеят в режим на постоянна мобилизация и никога не позволяват на нервната си система да се успокои. За тях имам новини:
Специално се говори за „намерение за радост“ — умишлено връщане към неща, които носят удоволствие:
Социалните връзки са защитен фактор.
Дори кратки човешки контакти могат да намалят усещането за изолация и напрежение.
Основните идеи са:
Стресът не е само „в главата“.
Когато е продължителен, той влияе на цялото тяло — сън, възпаление, сърдечно-съдова система, емоционална регулация.
Важно е човек да разпознава своите собствени „червени флагове, например:
- раздразнителност;
- цинизъм;
- изтощение;
- отдръпване;
- свръхреактивност.
Идеята е човек да забележи стреса, преди да е стигнал до срив.
Полезно е преформулираме убежденията си — промяна на начина, по който интерпретираме ситуацията. Да не бъдем толкова убедени, че знаем!
Да изградим умения за приемане на реалността, да се упражняваме в по-малко катастрофично и по-гъвкаво мислене.
Малките ежедневни навици имат огромно значение! (няма да се уморя да го повтарям):
- сън;
- движение;
- социален контакт;
- почивки;
- ограничаване на непрекъснатия поток от новини и устройства.
Статията подчертава нуждата от „възстановяване“, а не само функциониране.
Вече отбелязах, че много хора живеят в режим на постоянна мобилизация и никога не позволяват на нервната си система да се успокои. За тях имам новини:
- почивката не е мързел;
- „време за мен“ е фундаментална психологическа нужда;
- удоволствието и радостта са част от справянето (не само постиженията в работата).
Специално се говори за „намерение за радост“ — умишлено връщане към неща, които носят удоволствие:
- хобита;
- творчество;
- време навън;
- близост;
- малки приятни моменти.
Социалните връзки са защитен фактор.
Дори кратки човешки контакти могат да намалят усещането за изолация и напрежение.
Психолозите от цитираната статия подчертават значението на взаимоотношенията и личните граници. Те препоръчват на хората да инвестират в взаимни приятелства, в които подкрепата е споделена и двупосочна. Също насърчават хората да разпознават културния натиск върху себе си и да изграждат по-устойчиви и здравословни очаквания — както към себе си, така и към околните.
В друга свързана статия APA прави разлика между оптимизъм и надежда:
И може би тук идва най-важното обобщение:
психичното здраве не се гради само с „мисли позитивно“.
Гради се чрез:
Ако и ти си в остър или хроничен стрес, за теб също биха били много релевантни идеите:
В друга свързана статия APA прави разлика между оптимизъм и надежда:
- оптимизмът е „дано стане добре“;
- надеждата е активен процес — малки стъпки, адаптация и действие.
И може би тук идва най-важното обобщение:
психичното здраве не се гради само с „мисли позитивно“.
Гради се чрез:
- връзка;
- автентичност;
- почивка;
- човешко присъствие;
- способността да признаеш, че ти е трудно;
- и пространство, в което не трябва непрекъснато да се доказваш.
Ако и ти си в остър или хроничен стрес, за теб също биха били много релевантни идеите:
- да не решаваш целия си живот наведнъж;
- да възстановиш ритъм и регулация;
- да имаш микро-възстановяване с малки действия всеки ден (подобни на миенето на зъбите);
- да не се лишаваш от удоволствие, докато си в преход;
- да не възприемаш почивката като провал;
- да изграждаш надежда чрез малки действия, а не чрез „позитивно мислене“.
