Изследванията отдавна показват, че при най-горещите дни през лятото посещенията в спешни отделения поради психични проблеми се увеличават с около 8% в сравнение с най-хладните дни. Такива промени не само влошават състоянието на уязвимите групи, но могат да повлияят и на социалния климат чрез повишена агресия и напрежение.
Психологът Крейг Андерсън от Университета на Айова, например, установява, че в горещо време хората по-лесно възприемат неясни ситуации като агресивни. Това увеличава вероятността те самите да реагират враждебно. Жегата нарушава съня, причинява дискомфорт и увеличава умственото натоварване, което също допринася за влошено настроение и трудни решения.
Топлинният стрес може да доведе до влошена когнитивна функция – изследвания сочат до 10% спад в представянето на хора, изложени на високи температури, спрямо такива при по-хладни условия. Това е особено актуално в работната среда без климатизация или на открито.
Макар че през зимата се говори повече за депресия и психично здраве, ето няколко научно обосновани съвета за справяне с горещините:
- Внимавайте с медикаментите
Много психотропни лекарства влияят на способността на организма да регулира телесната температура. Консултирайте се с лекар относно евентуални рискове. - Знайте кой е най-застрашен
Децата и тийнейджърите са особено уязвими – жегата влияе върху развиващия се мозък. Възрастните хора също са изложени на риск. Групите с проблеми със зависимостите, хората без достъп до климатизация, както и живеещите в бедност са по-уязвими. - Признайте тревогата
Горещото време прави климатичната криза по-осезаема, особено за. младите хора. Възрастните трябва да признават и уважават тези тревоги, както и да насърчават смислени действия - Търсете природа и сянка
Градската среда „задържа“ топлината. Разходките в паркове, около водни площи или в планината помагат за охлаждане и възстановяване. - Поддържайте социални връзки
Изолацията в жегата често води до спад в настроението. Прекарвайте време с близки – в прохладни условия, ако е възможно. Проверявайте и съседите си – особено възрастни хора. - Следете за признаци на гняв и раздразнение
Повишената агресия в жегата е честа. Осъзнаването на тези емоции помага за справяне. - Потърсете помощ
Летните депресии се повлияват добре от терапия и медикаменти. Ако се чувствате зле, не отлагайте търсенето на подкрепа.
Как да овладеем гнева, преди той да ни овладее?
Гневът е една от най-честите емоции, предизвикани от горещината. Макар и нормално чувство, той може да стане разрушителен в екстремни условия. Психолозите различават три начина за справяне:
- Изразяване – по здравословен начин, без агресия, с ясна комуникация на нуждите.
- Потискане – често води до вътрешен гняв или пасивно-агресивно поведение.
- Успокояване – контролиране както на поведението, така и на физиологичните реакции.
- Дълбоко дишане и визуализация на спокойни места.
- Когнитивно преструктуриране – заменяне на мисли като „всичко е провал“ с „това е трудно, но не е краят на света“.
- По-добра комуникация – изчакване, слушане и избягване на резки реакции.
Как климатичните промени вредят на психичното здраве?
Жегата не е единственото предизвикателство. Пожари, наводнения, суши и други бедствия, предизвикани от климатичните промени, водят до:
- Насилие, базирано на пол – изследване от 2022 г. откри връзка между екстремно време и ръст в насилието.
- Посттравматичен стрес (ПТСР) – след пожари, наводнения или урагани много хора развиват симптоми, сходни с тези на ветерани от войни.
- Самоубийства – засушаванията и икономическите загуби водят до повишена суицидност, особено сред фермерите. Очаква се до 2050 г. климатът да доведе до над 40 000 допълнителни самоубийства в Северна Америка.
Как да помогнем на младите да се справят с климатичната тревожност?
Много младежи в България също усещат тревога, свързана с бъдещето и околната среда. Изследвания показват:
- Над 40% от младите се чувстват психически зле заради климатичните промени.
- Повече от половината изпитват сериозни емоции като гняв, страх и тъга.
Как можем да помогнем:
- Терапия чрез природа – разходки, хикове, упражнения сред зеленина.
- Образователни инструменти, като „колелото на климатичните емоции“, което помага на децата да разпознават чувствата си.
- Активизъм, воден от младежите – ангажираността носи усещане за смисъл.
- Надежда чрез действие – дори малките стъпки носят усещане за контрол.
Какво правите вие, за да запазите психичното си здраве през лятото? Споделете с нас.


