Много често срещам нерешителност и неувереност у хората, с които работя.
Притесняват се да започнат нещо ново, да променят дадена ситуация или реакция, притесняват се да следват призванието си и обмислят всеки детайл отново и отново, без да взимат решение,.....а това поражда допълнително колебание дали ще се справят.
И вчера отново чух поредното: Дали ще мога? Не знам дали ще се справя....
Сиигурна съм, че всички искаме да знаем отговора на този въпрос предварително, но не може да чакаме и да отлагаме решенията си, докато узнаем отговора.
Пътят е отговорът.
Ти си отговорът.
И пътят не винаги е кристално ясен. Искаме сигурност и яснота, за да предприемем нещо, но иронично яснотата и сигурността идват от действията. = Всяко действие ни носи повече яснота, а яснотата повече сигурност (дали сме на прав път или не). Трябва да "заслужиш" сигурността. Трябва да искаш да се отзовеш на вътрешния си глас, който те подтиква към нещо повече и да свършиш работата.
Животът е избор.
Да следваш призванието си е избор.
Не обстоятелствата ни определят кои сме, а нашите решения, включително избора да бъда цялостен с историята си, с всичките си предишни грешки, с всичките си недостатъци.
Притесняват се да започнат нещо ново, да променят дадена ситуация или реакция, притесняват се да следват призванието си и обмислят всеки детайл отново и отново, без да взимат решение,.....а това поражда допълнително колебание дали ще се справят.
И вчера отново чух поредното: Дали ще мога? Не знам дали ще се справя....
Сиигурна съм, че всички искаме да знаем отговора на този въпрос предварително, но не може да чакаме и да отлагаме решенията си, докато узнаем отговора.
Пътят е отговорът.
Ти си отговорът.
И пътят не винаги е кристално ясен. Искаме сигурност и яснота, за да предприемем нещо, но иронично яснотата и сигурността идват от действията. = Всяко действие ни носи повече яснота, а яснотата повече сигурност (дали сме на прав път или не). Трябва да "заслужиш" сигурността. Трябва да искаш да се отзовеш на вътрешния си глас, който те подтиква към нещо повече и да свършиш работата.
Животът е избор.
Да следваш призванието си е избор.
Не обстоятелствата ни определят кои сме, а нашите решения, включително избора да бъда цялостен с историята си, с всичките си предишни грешки, с всичките си недостатъци.
Започни от тук:
Избирам да съм сумата от всичките ми части и всичките ми решения. Да се приема такъв, какъвто съм!
Тази интеграция е необходимо условие, защото, този, който си сега е резултат от всички избори, които си направил до момента (просто факт, без осъждане).
Предишните ни решения (дори грешните!) са били необходими, за да ни снабдят с издръжливост и "мускули", да ни подготвят да формираме идентичността, с която претендираме към днешна дата.
Няма нужда да се самобичуваш, бориш или да се осъждаш. Просто го осъзнай, както и това, че изборът, който ще направиш днес, ще определи какви избори имаш утре.
Първо, изберете да сте себе си.
Не се нуждаете от ничие разрешение, за бъдете себе си, да изберете да се приемете, да следвате вътрешното си призвание и да поемете отговорност за това.
"Светът ще те попита кой си и ако не знаеш, той ще ти каже!" казва Карл Юнг. Така че запитайте се кой съм аз и какъв искам да бъда?
После, може да започнеш да взимаш решения или да оставиш света да ги взима вместо теб. Но, ако избереш второто, не можеш да обвиняваш света за обстоятелствата, в които се намираш.
И запомнете: Миналото не е предиктор за бъдещият ни успех!
Решенията, които взимаме определят кои ще бъдем след 6 минути, след 6 дни, след 6 месеца...и т.н.
Започнете още днес да избирате какво ще бъдете утре.
И когато осъзнаете силата на вашите решения, както миналите, така и настоящите, защото те са еднакво важни, и еднакво ви определят (това, което сте и това, което ще бъдете), тогава за първи път ще разберете нещо много важно: че ти МОЖЕШ!
Избирам да съм сумата от всичките ми части и всичките ми решения. Да се приема такъв, какъвто съм!
Тази интеграция е необходимо условие, защото, този, който си сега е резултат от всички избори, които си направил до момента (просто факт, без осъждане).
Предишните ни решения (дори грешните!) са били необходими, за да ни снабдят с издръжливост и "мускули", да ни подготвят да формираме идентичността, с която претендираме към днешна дата.
Няма нужда да се самобичуваш, бориш или да се осъждаш. Просто го осъзнай, както и това, че изборът, който ще направиш днес, ще определи какви избори имаш утре.
Първо, изберете да сте себе си.
Не се нуждаете от ничие разрешение, за бъдете себе си, да изберете да се приемете, да следвате вътрешното си призвание и да поемете отговорност за това.
"Светът ще те попита кой си и ако не знаеш, той ще ти каже!" казва Карл Юнг. Така че запитайте се кой съм аз и какъв искам да бъда?
После, може да започнеш да взимаш решения или да оставиш света да ги взима вместо теб. Но, ако избереш второто, не можеш да обвиняваш света за обстоятелствата, в които се намираш.
И запомнете: Миналото не е предиктор за бъдещият ни успех!
Решенията, които взимаме определят кои ще бъдем след 6 минути, след 6 дни, след 6 месеца...и т.н.
Започнете още днес да избирате какво ще бъдете утре.
И когато осъзнаете силата на вашите решения, както миналите, така и настоящите, защото те са еднакво важни, и еднакво ви определят (това, което сте и това, което ще бъдете), тогава за първи път ще разберете нещо много важно: че ти МОЖЕШ!
