Питали ли сте се някога как така двама души, израснали в едно и също семейство, с еднакви родители и при същите условия, може да са толкова различни?
В своята книга "Порасналите деца на емоционално незрели родители" (Adult Children of Emotionally Immature Parents), Dr. Lindsay C. Gibson описва теорията си за интернализиращи и екстернализиращи личности (Интернализатори и Екстернализатори).
Според нея, деца, израснали с емоционално незрели родители, се адаптират по два основни начина: обръщат фокуса навътре или обръщат фокуса навън.
Най-грубо казано:
Интернализиращи хора ("Internalizers") са личности, които:
Идват при мен с желание да "поправят" или подобрят връзката си и първия въпрос е: Какво нередно правя?!
Гибсън ги определя като „душевни работници“ – те поемат тежестта на взаимоотношенията, дори когато не са виновни.
Екстернализиращи хора ("Externalizers") са описани така:
А ти какво правиш, когато боли – обвиняваш другите… или обвиняваш себе си?
Научи ли се да се вглеждаш в себе си – или просто се научи да оцеляваш?
Въпросът, който поставя авторката е:
„Ако вече не си дете, защо още живееш според емоционалните правила на родителите си?“
Въпросите са риторични, но ако някой иска да изкаже мнение, ще се радвам да коментира.
В своята книга "Порасналите деца на емоционално незрели родители" (Adult Children of Emotionally Immature Parents), Dr. Lindsay C. Gibson описва теорията си за интернализиращи и екстернализиращи личности (Интернализатори и Екстернализатори).
Според нея, деца, израснали с емоционално незрели родители, се адаптират по два основни начина: обръщат фокуса навътре или обръщат фокуса навън.
Най-грубо казано:
Интернализиращи хора ("Internalizers") са личности, които:
- Обръщат фокуса навътре и поемат лична отговорност за проблемите
- Търсят смисъл, мислят аналитично, саморефлектират
- В терапия са ангажирани, мотивирани и способни на личностен растеж
- Склонни са към тревожност, самокритичност и вина
- Могат да поемат отговорност за емоции, които не са техни
Идват при мен с желание да "поправят" или подобрят връзката си и първия въпрос е: Какво нередно правя?!
Гибсън ги определя като „душевни работници“ – те поемат тежестта на взаимоотношенията, дори когато не са виновни.
Екстернализиращи хора ("Externalizers") са описани така:
- Реагират външно, обвиняват средата или другите
- Избягват вътрешна работа и саморефлексия
- Очакват другите да решават проблемите им
- Често влизат в конфликти или се защитават агресивно
- Трудно се ангажират с терапевтичния процес (тъй като на тях нищо им няма, но другите ги провалят, другите са токсични и просто трябва да се махнат от тях )
А ти какво правиш, когато боли – обвиняваш другите… или обвиняваш себе си?
Научи ли се да се вглеждаш в себе си – или просто се научи да оцеляваш?
Въпросът, който поставя авторката е:
„Ако вече не си дете, защо още живееш според емоционалните правила на родителите си?“
Въпросите са риторични, но ако някой иска да изкаже мнение, ще се радвам да коментира.
