Когато сърцето ни е изпълнено с благодарност всяка врата, която на пръв поглед е затворена, може да ви доведе до изненадващи открития.
Историята разказва, че отивайки на поклонение Ренгести стигнала до едно малко селце. Тя поискала подслон за през нощта в селото. Но един по един селяните затръшвали вратите си пред нея.
В студената нощ жената останала гладна и без място за спане. И само едно дърво – вишна бил нейният подслон. Тя трудно заспала, защото било студено ... А също и толкова опасно - диви животни се разхождали наоколо.
В полунощ тя отворила очи, събудила се трепереща от студ и отправила погледа си нагоре, а пред очите и се открили нощното небе през пролетта, цъфтящият вишнев цвят и красивата Луна. Победена от красотата, тя се изправила и се поклонила в посока на селото:
"Благодарение на вас аз останах без нощувка, но така се озовах през нощта при цветовете на вишната и красивата Луна".
С голяма искреност, тя благодарила на тези хора, които са й отказали достъп в домовете си, защото в противен случай тя щеше да пропусне този приказен вишнев цвят, този тих шепот, меките цветове, Луната, тази Нощ в пълна тишина.
Тя не била ядосана, тя просто е приела това, което и се случва и не само го е приела, но и го приветствала.
Живота във всеки един момент идва с хиляда и един подаръка за всеки един от нас. Но ако сме толкова заети с нашите мисли и очаквания, то ние отхвърляме всички тези подаръци. Благоденствието идва постоянно, а ние продължаваме да се отказваме.
Човек достига своето духовно израстване в момента, в който приема всичко, което животът му носи с благодарност.
RSS Feed
