Но един ден книжарницата сменила своя собственик. Новият управител прегледал всички книги, ръкописи и свитъци, и изхвърлил всички ненужни според него.
Така старият ръкопис попадна в ръцете на един просяк. Той щял да го използва за подпалка за огъня, с който да се стопли през нощта, но първо решил да го прочете.
А ръкописът гласял следното :
“Човекът, който намери на плажа горещ камък, ще намери всичко това, за което мечтае в живота си!”
Просякът решил, че няма какво да губи и отишъл на плажа. Там той повдигал камък по камък, но всички били студени и ги хвърлял във вълните.
Така са дни, седмици, месеци, години ...
Един ден ръката му се докоснала до топъл камък ...той го взел и ... по навик го хвърлил в морето ...
Животът ни е като на брега на морето, ние всеки ден търсим нашата съдба.
... И много жалко, ако сме открили това, което търсим и подобно на просяка го подминем или отхвърлим, само защото сме свикнали да търсим и да не намираме ...
По материали от руски сайтове
Превод и адаптация - Николета Янева