Случвало ли ви се е, когато ви предава близък човек, който хронично ви лъже, злепоставя, изневерява и т.н., като че ли мозъка ви (в даден момент) не го възприема, игнорира и не запомня съществени факти? Част от вас знае, че злоупотребяват с доверието ви, но като че ли слагате кепенците и поставяте някакви стени пред осъзнаването на това преживяване? На това отгоре, след време имате тенденция да го забравяте, а дори започвате да се самообвинявате за това, което се случва между вас?
Това явление се обяснява с феномен, наречен „слепота към предателство“ (betrayal blindness) и е описано прекрасно в книгата на д-р Дженифър Фрейд.
Слепотата към предателство се отнася до явление, при което хората не са в състояние да разпознаят или признаят предателство от страна на човек, на когото имат доверие или с когото имат близки отношения, дори когато са налице доказателства.
Слепотата към предателство е да НЕ си позволите да видите какво се случва, да навържете фактите и събитията или да се ангажирате напълно с реалността, защото ако го направите, информацията ще застраши връзката ви със значим за вас човек (понякога определян като най-важния в даден момент от живота ви).
Тази „слепота“ може да се прояви в различни взаимоотношения, като например романтични партньорства, приятелства или дори на работното място. Често е резултат от когнитивен дисонанс - психологическо състояние, при което убежденията и действията на човека са в противоречие едни с други, което води до чувство на дискомфорт и тревожност.
„Слепотата към предателства“ може да бъде особено трудна за преодоляване, тъй като включва поставяне под въпрос на собствената преценка и доверието, което е било оказано на другия човек. Тя може да доведе и до чувство на срам и самообвинение.
Въпреки това признаването на предателството и търсенето на подкрепа от доверени лица може да бъде важна стъпка към излекуването и продължаването напред.
Разбирането за това явление е особено важно за хора, които се намират в сложни взаимоотношения (с модерния термин „токсични“), характеризиращи се с липса на доверие, липса на ефективна комуникация, манипулация, чести конфликти, психическо или дори физическо насилие.
Вижте по-долу защо.
Много често, когато наблюдаваме такава връзка си казваме:
Част от отговора за това защо някой иска да остане „сляп“ за несправедливостите и издевателствата над неговата личност е много прост: защото повечето хора искат да запазят връзката си. Защото искат да запазят своята свързаност с любимия човек, да поддържат статуквото, да се придържат към един вид стабилност, към сигурното – и това е което повечето от нас правят. И това е най-нормалната реакция. Не само биологичното ни тяло се старае да запази своята хомеостаза, но и социалното ни Аз прави същото, защото ни дава усещане за безопасност и сигурност.
Това е вид защитен механизъм.
Предизвикателството в това е, че предателството се е случило и ние го знаем дълбоко в себе си и когато някой трябва да поеме отговорност за него, познайте кой ще бъде по-склонен да го направи в голяма част от връзките – извършителя или потърпевшия?
И това идва ръка за ръка с много самообвинения и срам.
Много хора се обвиняват и самобичуват, че не са разпознали определени признаци в дадена ситуация или пък не са реагирили своевременно на обстоятелствата. Други недоумявят и ги критикуват за пасивността и взетите решения.
Мисля обаче, че всички може да подходим по-меко и деликатно към случващото се. Предадените партньори не отричат поради глупост, упоритост, ангажираност към лоши избори или дори поради съзависимост. Ние оставаме слепи, защото предателството е толкова ужасно и страшно и застрашава нашата идеалистична картина за връзката, в която се намираме, а понякога и целия живот, който сме изградили с човека, когото обичаме най-много. Оставаме слепи, защото се опитваме да се защитим. Слепи сме, защото не искаме това, което е истина, да е истина, и се убеждаваме вътрешно, че ако успеем да пренебрегнем знаците само още малко, то тогава ще можем да задържим живота, който сме искали и в който сме вярвали.
Оставаме слепи, не защото сме наивни, глупави или нещо такова, а защото нашата психика е много добре конституирана да ни предпазва. Това е форма на защита – да се чувстваме удобно, в познати води. Не случайно, народната мъдрост казва: „По-добре познатото зло, отколкото непознатото.“
Ето как тя се обяснява от съвременните изследователи:
Събитията или реалностите, които застрашават чувството ни за сигурна връзка с партньора, могат да ни се сторят като въпрос на живот или смърт. Реагираме на едно дълбоко подсъзнателно ниво, което е извън нашия контрол: телата ни регистрират, че сме в опасност, и преди информацията да достигне до съзнанието ни, ние инстинктивно се опитваме да се защитим, като я блокираме, рационализираме или по някакъв начин предотвратяваме попадането ѝ там, където трябва да се справим с нея. Каквато и да е застрашаващата информация, ние не можем да си позволим да я узнаем, защото тя би създала такъв хаос, ужас, болка и объркване, че чувстваме, че може да не я преживеем емоционално и психологически.
За съжаление, ако искаме да се измъкнем от раняваща връзка и оздравеем от нанесените щети, се налага да се отворим за някои много неудобни и неприятни истини.
Опитът ми в работата с клиенти показа, че излизаме от слепотата към предателство, когато почувстваме, че сме в състояние да се справим с обективната информация. Често задачата ни е насочена в това да се развие вътрешната сила, увереността и самочувствието на човека до степен, в която той е в състояние да погледне изцяло случващото се във връзката му и да го преживее емоционално, дори когато е изключително болезнено. Това е бавен и нежен процес, който изисква компетентно и опитно навигиране за ориентиране в тези води.
Ако искате да научите повече за този феномен, може да се запознаете с работата на д-р Дженифър Фрейд, която е нещо като рок-звезда в сферата на справяне с травмата и е автор на редица интересни концепции, свързани с травмата от предателство.
Съдържанието на статията е изведено от книгата: Blind to Betrayal: Why We Fool Ourselves We Aren't Being Fooled
Автори: Памела Бирел, Дженифър Фрейд
Свързани теми и източници:
Фрейд, Дженифър, 1998, "Травма от предателство: Логиката на забравата на злоупотреба в детството."
- Ама той/тя защо го търпи това нещо? Защо продължава да стои в тази връзка?
Част от отговора за това защо някой иска да остане „сляп“ за несправедливостите и издевателствата над неговата личност е много прост: защото повечето хора искат да запазят връзката си. Защото искат да запазят своята свързаност с любимия човек, да поддържат статуквото, да се придържат към един вид стабилност, към сигурното – и това е което повечето от нас правят. И това е най-нормалната реакция. Не само биологичното ни тяло се старае да запази своята хомеостаза, но и социалното ни Аз прави същото, защото ни дава усещане за безопасност и сигурност.
Това е вид защитен механизъм.
Предизвикателството в това е, че предателството се е случило и ние го знаем дълбоко в себе си и когато някой трябва да поеме отговорност за него, познайте кой ще бъде по-склонен да го направи в голяма част от връзките – извършителя или потърпевшия?
И това идва ръка за ръка с много самообвинения и срам.
Много хора се обвиняват и самобичуват, че не са разпознали определени признаци в дадена ситуация или пък не са реагирили своевременно на обстоятелствата. Други недоумявят и ги критикуват за пасивността и взетите решения.
Мисля обаче, че всички може да подходим по-меко и деликатно към случващото се. Предадените партньори не отричат поради глупост, упоритост, ангажираност към лоши избори или дори поради съзависимост. Ние оставаме слепи, защото предателството е толкова ужасно и страшно и застрашава нашата идеалистична картина за връзката, в която се намираме, а понякога и целия живот, който сме изградили с човека, когото обичаме най-много. Оставаме слепи, защото се опитваме да се защитим. Слепи сме, защото не искаме това, което е истина, да е истина, и се убеждаваме вътрешно, че ако успеем да пренебрегнем знаците само още малко, то тогава ще можем да задържим живота, който сме искали и в който сме вярвали.
Оставаме слепи, не защото сме наивни, глупави или нещо такова, а защото нашата психика е много добре конституирана да ни предпазва. Това е форма на защита – да се чувстваме удобно, в познати води. Не случайно, народната мъдрост казва: „По-добре познатото зло, отколкото непознатото.“
Ето как тя се обяснява от съвременните изследователи:
Събитията или реалностите, които застрашават чувството ни за сигурна връзка с партньора, могат да ни се сторят като въпрос на живот или смърт. Реагираме на едно дълбоко подсъзнателно ниво, което е извън нашия контрол: телата ни регистрират, че сме в опасност, и преди информацията да достигне до съзнанието ни, ние инстинктивно се опитваме да се защитим, като я блокираме, рационализираме или по някакъв начин предотвратяваме попадането ѝ там, където трябва да се справим с нея. Каквато и да е застрашаващата информация, ние не можем да си позволим да я узнаем, защото тя би създала такъв хаос, ужас, болка и объркване, че чувстваме, че може да не я преживеем емоционално и психологически.
За съжаление, ако искаме да се измъкнем от раняваща връзка и оздравеем от нанесените щети, се налага да се отворим за някои много неудобни и неприятни истини.
Опитът ми в работата с клиенти показа, че излизаме от слепотата към предателство, когато почувстваме, че сме в състояние да се справим с обективната информация. Често задачата ни е насочена в това да се развие вътрешната сила, увереността и самочувствието на човека до степен, в която той е в състояние да погледне изцяло случващото се във връзката му и да го преживее емоционално, дори когато е изключително болезнено. Това е бавен и нежен процес, който изисква компетентно и опитно навигиране за ориентиране в тези води.
Ако искате да научите повече за този феномен, може да се запознаете с работата на д-р Дженифър Фрейд, която е нещо като рок-звезда в сферата на справяне с травмата и е автор на редица интересни концепции, свързани с травмата от предателство.
Съдържанието на статията е изведено от книгата: Blind to Betrayal: Why We Fool Ourselves We Aren't Being Fooled
Автори: Памела Бирел, Дженифър Фрейд
Свързани теми и източници:
Фрейд, Дженифър, 1998, "Травма от предателство: Логиката на забравата на злоупотреба в детството."
- Логиката на забравеното насилие.
