През 2010 година, по покана на Бистра Ранева (поетеса, инициатор на Национално движение "Деца срещу дрогата"), написах серия от статии за подхода, необходим за справяне със зависимото поведение на близък човек. В нея заложих една хипотезата, че зависимостта се дължи на липсата на осмислени връзки в живота и че ако искаме да помогнем на зависимите лица, трябва да им помогнем да се “свържат” отново… с нас. Още по онова време търсенията ми по темата чрез психологическата литература и реалните случаи в практиката показваха, че Свързаността е един от най-важните фактори, които определя щастието в живота:
“.Животът започва като свързано преживяване в утробата на майката. Когато сме се родили и откакто тази връзка е прекъсната, ние копнеем да се свържем отново. Как точно създаваме тази връзка и доколко добре успяваме, сътворява историята на живота ни. Хората, които създават здрави и смислени връзки с други хора, се чувстват щастливи и изпълнени. От друга страна, хората, на които им липса истинска емоционална връзка с другите, ще се хванат за каквото и да е в опит да запълнят тази празнота в живота си. Това е, което води хората до безразборен секс, наркотици, алкохол, часове пред телефона или компютъра, влюбване и разлюбване, обсесивна отдаденост на пари, успех в работата, хоби и т.н. Тези изкушения предлагат моментен пълнеж. Но причината за празнотата, която вашите близки се стремят да попълнят, е липсата на адекватна ВРЪЗКА в живота си.”
(Цялата статия вижте тук)
В момента все повече популярност придобива една нова перспектива върху зависимостите, представена по един вълнуващ начин от Johann Harri (британски писател и журналист, който през 2015 година публикува три-годишния си труд Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs) по време на неговата презентация в ТЕД: “Всичко, което мислите, че знаете за зависимостите е грешно”, той завършва с думите:
