„Да си позитивен“ стана нещо като нова форма на политическа коректност.

При едно изследване на Сюзън Дейвид, която тя провежда с 70 000 души, е открила, че една трета от нас или се осъждат за това, че имат така наречените „негативни емоции“, каквито са например тъга, гняв и дори скръб, или активно се опитват да избутат настрани тези емоции, да ги заметат под килима, да ги подтиснат и дори да се опитат да ги елиминират изцяло.

Това упражнение го правим не само със себе си, но и с тези, които обичаме, като например с децата си. Караме ги да се засрамят извън емоциите, определяни като негативни, скачаме към бързо решение и не успяваме да им помогнем да ги видят като нещо ценно по своята същност.

Нормалните, естествени емоции, сега се разглеждат като „добри“ или „лоши“. Но когато потискаме или избутваме настрани нормалните емоции, за да се обгърнем с фалшива позитивност, ние губим от своя капацитет да развием умения, за да се справим със света такъв какъвто е...,а не такъв какъвто ни се иска да бъде.  

Чувала съм стотици хора да ми казват какво не искат да чувстват, казва Сюзън Дейвид. Те казват неща като:
„Не искам да опитвам, защото не искам да се чувствам разочарован“,
„Не искам да изпитвам гняв, да се тревожа или да се страхувам…“
или
„Просто искам това чувство да се махне.“

„Разбирам. – отговаря им Сюзън – Вие имате цели на умрели хора“. Само мъртвите никога не се чувстват нежелани или притеснени от техните неудобни чувства. Само умрелите никога не се стресират, никога не се чувстват разлюбени и не им се разбива сърцето, никога не преживяват разочарования, особено вследствие на грешки, които са допуснали.
Да, мъртвите хора не знаят какво е чувството на провал.

Трудните чувства са част от нашия договор с живота! Не ти се полага да имаш успешна кариера, да отгледаш семейство или да оставиш света като по-добро място за живеене без стрес и неудобство. Неудобството е цената на входа към смислен живот.

Източник: Why It's Good to Embrace Negative Feelings, Susan David
Психологът изследовател от Медицинското училище в Харвард, Сюзън Дейвид изучава емоционалната пъргавина: психологията относно това как можем да използваме емоциите, за да представим най-доброто си аз във всички аспекти на това как обичаме, как живеем, как ръко/водим другите и как отглеждаме поколението си си.

​Практикумът „Мисловни грешки“ е насочен към подобряване начина на мислене чрез прилагане на техники за когнитивно преструктуриране. Практическото им приложение води до подобряване/управление на настроението, подпомага процесът на подходящи избори/решения, които обуславят ефективно поведение и адаптация в трудни ситуации и преживявания.
 
Едно от важните неща, които повлиява на хората са собствените мисли, които предшестват самото действие и влияят на нашето настроение.  Първо се убеждаваме да направим нещо и след това го правим, но понякога не се получава точно както сме го планирали или изобщо не го правим, защото нещо ни пречи и саботира… отвътре. Съответно, започваме да се чувстваме подтиснати и неадекватни.
Често не осъзнаваме как се случва този процес и къде може да нанесем промени.
 
Понякога не действителните събития, а възприятията ни водят до промени в настроението и поведение, което не харесваме. Когато сме тъжни, депресирани или тревожни, мислите ни ще са нелогични, нереалистични или просто погрешни. Това се нарича когнитивно изкривяване. Емоциите ни са резултат от начина, по който гледаме на нещата.
 
Някои настроения и поведение произлизат от автоматично мислене. Някои ситуации пораждат автоматично мислене, като например: когато ни спре полицай, когато някой ни „гледа на криво“, когато чуем неясен шум в другата стая, когато ни предстои изпит/важно събитие, когато бързаме за важна среща, когато видим красива жена/мъж/дете/кола... и т.н - те пораждат  внезапни мисли, които ни карат да се чувстваме и да реагираме по определен начин. Много често тези автоматични мисли определяме като негативни или отрицателни, защото често ги преживяваме като нещо неприятно за нас. Съществуват редица неправилни схващания относно тяхната функция и какво да правим с тях, когато се появяват. Едно от най-разпространените желания на хората е да се отърват завинаги от „негативното мислене“. Това, разбира се е нереалистично, още повече, че такова  мислене само по себе си е когнитивно изкривяване.
 
За да се чувстваме добре и да постигаме целите си, е необходимо да знаем как да се справяме с тях и да ги овладяваме преди да ни завладеят и нанесат щети върху начина, по който живеем живота си. Точно върху това ще бъде насочено нашето практическо занимание -  за улавяне и справяне с мисловните грешки (изкривявания).
 
В края на семинара:

• Ще разбирате технологията и взаимоотношението между мисли, чувства и поведение – ще се сдобиете с ключ към разбирането на собствените настроения и поведение
• Ще може да различавате функционално/балансирано от автоматично/дисфункционално мислене…и да ги улавяте, когато се случват в главата ви.
• Ще добиете представа за основните категория изкривявания на мислите, които ни пречат да постигаме целите си или ни карат да се чувстваме тревожни, тъжни, депресирани, незначителни или гневни.
• Ще разполагате с инструменти, с които да идентифицирате, разбирате и управлявате своите мисловни изкривявания така, че да накарате мислите ви да работят за вас.
• Ще знаете как може да управлявате настроенията и поведението си като преструктурирате начина си на мислене.

 
Водещ на семинара: Емилия Крушков – психолог
 
Запазете своето място сега!