"Човек, който робува на желанията си, забравя за принципите си."
Силвия Кристъл "Ловът на пеперудата"
Какъв мислиш, че ще бъде животът ти ... ако преследваш само това, което наистина, ама наистина искаш, вместо това, което си мислиш, че трябва да искаш?
Нека си представим това за момент (може би си се чувствал по този начин преди) ....Всеки ден гледаш снимки и актуализации от приятелите си, виждайки това, което са направили този уикенд:
• Стоят около камината смеейки се
• Сърбат тропически напитки на плажа
• Готвят в тяхната кухня фантастични манджи
• Катерят планините
Гледаш и си мислиш: " И аз искам да направя това"
Но наистина ли?
Или има нещо друго, съдържащо се в снимките, което ВСЪЩНОСТ искаш?
Какво се получава, когато искаш това, което „ТЕ” имат?
Наскоро срещнах една приятелка, която отишла на рафтинг, вдъхновена от мои снимки, които й показах през май месец от Кресненското дефиле...
И познайте какво? – Беше супер разочарована
Знаете ли защо?...
Защото тя НЕ е искала да ходи на рафтинг.
Мислела е, че иска...но не е това, от което наистина се е нуждаела. Не е това, което е търсила.
Какво всъщност е търсила?
Когато е видяла снимките с мен от рафтинга – щастлива, уморена, удовлетворена – тя си помислила, че иска да отиде на рафтинг.
Нейната представа: Вижда ме как стоя в гумена надуваема лодката облечена в шарена екипировка, стиснала греблото (сякаш знам какво да го правя), чакаща да вляза в бурната вода. После вижда още снимки и видеото ми с още петима (нахъсени приятели) в лодката как се навеждаме напред и забиваме греблата си като един в пенещата се вода. Отстрани изглежда сякаш добре платени актьори участват в поредната скъпа американска продукция за викинги. А всъщност с водната стихия се борят напълно обикновени хора, които са се престрашили да се спуснат с рафт по Струма. По брега на реката е пълно с ентусиасти, които чакат своя ред да си пробват късмета в едно екстремно приключение. Опасността, адреналинът и битката с природата привличат търсачите на силни усещания, които с нетърпение чакат пролетта, когато могат да грабнат греблата и да се впуснат в битка с неконтролируемата сила на реката.
Действителността:
Когато тя попада в същата ситуация – вообще не й харесало...!!!
Защото, рафтинга не е това, което всъщност тя е видяла в снимките.
Това, което е видяла в лицето ми е нещо много по-дълбоко от рафтинга – и в крайна сметка има много малко общо с рафтинга като цяло. Това, което тя е видяла всъщност съм аз – забавляваща се и наслаждаваща се на живота – и това е, което тя всъщност (наистина) е искала.
Тя е искала да се почувства по начина, по който аз съм се чувствала по време на рафтинга.
И когато не е получила моето чувство, тя не е останала доволна. Даже обратното – направо е намразила новото си преживяване
Лично аз се почувствах жива, загубих представата си за време и бих го повторила по всяко време и бих го избрала с приоритет пред повечето дейности, които извършвам в момента.
Но не всеки се чувства така.
В преследване (често неуспешно) на щастието ....
Накои хора обичат да гледат филми, да готвят, да танцуват, да яздят коне или да рисуват, да работят до късно и т.н.. Вие може да не харесвате нито едно от тези неща. Така че, да преследвате щастието, правейки това, което другите правят, не носи ползи и не гарантира, че ще ви хареса.
Не преследайте нещо, само защото сте видели, че някой друг го притежава и да си представяте, че щом те го имат, и вие трябва да го имате. Ако нещо, което те имат е приведено в съответствие с техния живот и състояние на духа, но не е в съответствие на вашия, то със сигурност ще останете разочаровани.
Всеки трябва да прави това, което е подходящо/правилно/точно за него самия. За мен може да е рафтинг, презентиране, говорене, танци и екскурзии, но може някой да загуби време с тези дейности, мислейки че ще му донесат същото щастие, което носят на мен или на други хора.
И следващият път, когато погледнете поредната тв реклама, показваща хора, които гледат футбол и пият бира, смеейки се, запитайте се: „...Наистина ли имам нужда да пия бира? Наистина ли имам нужда да гледам футбол?”
Или, кое е това нещо, което наистина искам – това, което ще ми донесе същото удоволствие? Правя ли това, което наистина има значение и е важно за мен или се „нося по течението”?
Тук вече навлизаме в една още по-сериозна тема, защото „носенето по течението” е доста по-често, отколкото си мислите и го виждам постоянно и навсякъде.От една страна това си е само по себе си проблем, защото често означава да се хвърлят седмици и месеци от собствения живот, въртейки педалите без особена причина. Времето е най-ценния ни ресурс - и след като си отиде, то си е отишло завинаги.
Ето защо във всеки един момент трябва да живеете живота си пълноценно, според СОБСТВЕНИТЕ си разбирания, защото няма един универсален размер за всички ни по отношение на пълноценността.
"Съобразявай се с това какво мислят другите хора и завинаги ще бъдеш техен затворник. "- Лао Дзъ
Силвия Кристъл "Ловът на пеперудата"
Какъв мислиш, че ще бъде животът ти ... ако преследваш само това, което наистина, ама наистина искаш, вместо това, което си мислиш, че трябва да искаш?
Нека си представим това за момент (може би си се чувствал по този начин преди) ....Всеки ден гледаш снимки и актуализации от приятелите си, виждайки това, което са направили този уикенд:
• Стоят около камината смеейки се
• Сърбат тропически напитки на плажа
• Готвят в тяхната кухня фантастични манджи
• Катерят планините
Гледаш и си мислиш: " И аз искам да направя това"
Но наистина ли?
Или има нещо друго, съдържащо се в снимките, което ВСЪЩНОСТ искаш?
Какво се получава, когато искаш това, което „ТЕ” имат?
Наскоро срещнах една приятелка, която отишла на рафтинг, вдъхновена от мои снимки, които й показах през май месец от Кресненското дефиле...
И познайте какво? – Беше супер разочарована
Знаете ли защо?...
Защото тя НЕ е искала да ходи на рафтинг.
Мислела е, че иска...но не е това, от което наистина се е нуждаела. Не е това, което е търсила.
Какво всъщност е търсила?
Когато е видяла снимките с мен от рафтинга – щастлива, уморена, удовлетворена – тя си помислила, че иска да отиде на рафтинг.
Нейната представа: Вижда ме как стоя в гумена надуваема лодката облечена в шарена екипировка, стиснала греблото (сякаш знам какво да го правя), чакаща да вляза в бурната вода. После вижда още снимки и видеото ми с още петима (нахъсени приятели) в лодката как се навеждаме напред и забиваме греблата си като един в пенещата се вода. Отстрани изглежда сякаш добре платени актьори участват в поредната скъпа американска продукция за викинги. А всъщност с водната стихия се борят напълно обикновени хора, които са се престрашили да се спуснат с рафт по Струма. По брега на реката е пълно с ентусиасти, които чакат своя ред да си пробват късмета в едно екстремно приключение. Опасността, адреналинът и битката с природата привличат търсачите на силни усещания, които с нетърпение чакат пролетта, когато могат да грабнат греблата и да се впуснат в битка с неконтролируемата сила на реката.
Действителността:
Когато тя попада в същата ситуация – вообще не й харесало...!!!
Защото, рафтинга не е това, което всъщност тя е видяла в снимките.
Това, което е видяла в лицето ми е нещо много по-дълбоко от рафтинга – и в крайна сметка има много малко общо с рафтинга като цяло. Това, което тя е видяла всъщност съм аз – забавляваща се и наслаждаваща се на живота – и това е, което тя всъщност (наистина) е искала.
Тя е искала да се почувства по начина, по който аз съм се чувствала по време на рафтинга.
И когато не е получила моето чувство, тя не е останала доволна. Даже обратното – направо е намразила новото си преживяване
Лично аз се почувствах жива, загубих представата си за време и бих го повторила по всяко време и бих го избрала с приоритет пред повечето дейности, които извършвам в момента.
Но не всеки се чувства така.
В преследване (често неуспешно) на щастието ....
Накои хора обичат да гледат филми, да готвят, да танцуват, да яздят коне или да рисуват, да работят до късно и т.н.. Вие може да не харесвате нито едно от тези неща. Така че, да преследвате щастието, правейки това, което другите правят, не носи ползи и не гарантира, че ще ви хареса.
Не преследайте нещо, само защото сте видели, че някой друг го притежава и да си представяте, че щом те го имат, и вие трябва да го имате. Ако нещо, което те имат е приведено в съответствие с техния живот и състояние на духа, но не е в съответствие на вашия, то със сигурност ще останете разочаровани.
Всеки трябва да прави това, което е подходящо/правилно/точно за него самия. За мен може да е рафтинг, презентиране, говорене, танци и екскурзии, но може някой да загуби време с тези дейности, мислейки че ще му донесат същото щастие, което носят на мен или на други хора.
И следващият път, когато погледнете поредната тв реклама, показваща хора, които гледат футбол и пият бира, смеейки се, запитайте се: „...Наистина ли имам нужда да пия бира? Наистина ли имам нужда да гледам футбол?”
Или, кое е това нещо, което наистина искам – това, което ще ми донесе същото удоволствие? Правя ли това, което наистина има значение и е важно за мен или се „нося по течението”?
Тук вече навлизаме в една още по-сериозна тема, защото „носенето по течението” е доста по-често, отколкото си мислите и го виждам постоянно и навсякъде.От една страна това си е само по себе си проблем, защото често означава да се хвърлят седмици и месеци от собствения живот, въртейки педалите без особена причина. Времето е най-ценния ни ресурс - и след като си отиде, то си е отишло завинаги.
Ето защо във всеки един момент трябва да живеете живота си пълноценно, според СОБСТВЕНИТЕ си разбирания, защото няма един универсален размер за всички ни по отношение на пълноценността.
"Съобразявай се с това какво мислят другите хора и завинаги ще бъдеш техен затворник. "- Лао Дзъ
