- Защо и аз да не стана голяма колкото него?!
Надула се и попитала:
- Вижте дали го постигнах?
Отвърнали й:
- Не си.
Та се надула още повече и пак попитала околните, но отговорът бил негативен. Отново се надула жабата, но все не й достигало. Накрая жабата се надула до краен предел… и се пръснала….
Да си мотивиран и ентусиазиран относно постигането на целите в работата и живота е важно качество, за да стигнеш до там, за където си се запътил. Когато си способен да се фокусираш и да натиснеш себе си, да се „надуеш” и излезеш извън границите си и над зоната на комфорта, обикновено можеш да постигнеш неща, за които даже не си мечтал. И да, ще се съгласим с изследователите, че стреса не винаги е лошо нещо. Опасността, обаче, идва тогава, когато не знаеш кога трябва да спреш да „натискаш”, „надуваш” и „надскачаш” себе си и буквално да се преработваш до смърт!
Преди няколко години, при мен дойде клиент със зависимост към алкохола и тежка форма на депресия. Това състояние продължаваше вече две години, през които човекът беше обиколил всички възможни клиники и специалисти, а смесицата от алкохол и медикаменти, вече беше се превърнала в обичаен коктейл на неговото ежедневие.
Накратко , неговата история започва там, където един силно мотивиран и ентусиазиран младеж започва своята обещаваща кариера, обикаля света и трупа изключително много познания и контакти. Благодарение на своя хъс, амбиция и нови знания, започва собствен бизнес, който успешно се разраства до пределите на няколко сериозни начинания, нови фирми и куп служители за управление. Младежът използва всичката си енергия в разработването на нови идеи, стартирането на проектите и тяхното успешно управление. За да му вървят всички начинания, той започва своя ден в 4 сутринта, отива на работа в 6, прибира се в 7-8 вечерта и продължава да работи до 10-11 през нощта. Естествено, отдадеността към работата „изисква” от него да не се храни редовно (нито вообще да обръща внимание на храната, която яде), не спортува, не отделя време за други дейности, които му носят удоволствие …Разбира се, неговото младо и силно тяло е издържало на дългите часове и усилена работа. Докато един ден, просто отказва да „работи”. Започва да боледува, чувства липса на концентрация и се затруднява при вземането на най-малките решения, като това какво да облече сутринта. Взема си 2 седмици отпуска, но след тях му се струва още по-непосилно да се върне на работа. Всеки малък ангажимент започва да буди в него силна тревожност и неувереност. Посяга към алкохола, за да се „справи с напрежението”. Стига до състояние, в което освен, че губи всичко, което е постигнал, но единственото, което прави е да съзерцава тавана от стаята, в апартамента на родителите си.
„Мислех си, че съм недосегаем!?”
В тези случаи често ползвам добрата поговорка: „Ако не даваш на тялото си почивка, то само ще те принуди да почиваш.” Също както всеки човек, този младеж осъзна, че тялото и ума си имат ясни граници, които определят колко силно можеш да ги натоварваш.
А вие познавате ли вашите граници?
Вижте Приказка 1