В една от МРТ програмите, които водя, като част от упражнение, клиентите ми трябва да нарисуват дейност, която НЕ обичат да правят, но въпреки това им се налага. Такива дейности за някои са чистенето и други домакински задължения, плащането на сметки всеки месец и др.
 
Според вас, каква може да е ползата от подобно вглеждане?
 
На пръв поглед, тези „неприятни“ неща носят само досада и неприязън и сами по себе си не носят кой знае какво удовлетворение в краткосрочен план, но вижте колко са важни в дългосрочна перспектива:

• Никой не обича да чисти, но всеки обича да седне в подредена и уютна къща.
• Никой не обича да плаща сметки, но всеки си ляга по-спокоен, когато сметките му са платени.  
• Никой не обича да учи, но всеки се радва на постигнатата диплома в края на обучението.

 
Оказва се, че „неприятните“ занимания са доста полезни и като ги избягваме, игнорираме или си говорим само за „приятни“ неща и дейности, стремейки се да останем „позитивно настроени“, може да си нанесем доста негативни последици. Същото важи и за избягването на "негативни" хора, както сами сме ги определили.
 
На пръв поглед, да говорим за проблемите си и свързаните с тях неприятни чувства като тъга, гняв, страх, вина, срам и разочарование, изглежда доста депресиращо и много хора слагат една усмивка и решават:
 
- Няма да го мисля. Нищо ми няма!…Ще мисля позитивно. Никой не иска да го мислят за „негативен“, „тъжен и нещастен“ човек.
 
Всеки ден чувам хора да дават подобни съвети:
​„Какво толкова се е случило като те е зарязал някой?!“ (омаловажаване, обезценяване, дори отричане на проблема). „Нали си здрав, имаш апартамент, работа…“. Винаги може да е по-лошо. „Не са се свършили мъжете/жените. Той/тя дори не е нещо специално!“ 

- Не е, ама за теб!
 
Това е като да игнорираш калта върху обувките на влизане в дома и да я бутнеш под килима, за да не си разваляш настроението с мръсни работи. Все пак, трябва да си щастлив, че имаш крака и обувки!
 
- Не трябва да си тормозя главата с такива негативни мисли, няма да им обръщам внимание, за да не си цапам светлата душа с мръсна кал… 
...,но рано или късно, тя ще ме зарине. Ще се поддаде изпод килима и ще напомни за себе си в момент, в който може да не успея да реагирам подобаващо.
 
- Продължавам нататък! ……ама Наистина ли?!

Знаете ли, че нервната ни система, или по-скоро начина, по който умеем да я регулираме, оказва влияние върху десетки дейности и решения от всекидневния ви живот. По-съществените от тях са:

1. Целта ни (това, което ни движи).
2. Взаимотношенията ни.
3. Настроението ни и начина, по който се чувстваме.
4. Здравето ни.
5. Поведението ни.

Ето ви един пример:
Представете си, че силно искате да постигнете нещо. Например, да напуснете работа и да започнете свое начинание, чрез което ще реализирате таланта си. Или винаги сте искали да живеете в друг град, да оставите самотните вечери и да се запишете на танци, да се запознаеш с атрактивната непозната от съседния блок...и т.н. Започвате да мечтаете....

В резултат на тези ваши мисли, вашата нервна система се включва и реагира със съответни импулси. Сега тя е поставена в състояние да избира и започва да сканира средата (вътрешно и външно) чрез сетивата ни.

Много вероятно е, тези силни желания да предизвикат силни емоции на вълнение и понякога стрес, притеснение, страх....вътре в нас. Това, от своя страна, може да изпрати погрешно послание до нашата НС, че това, което искаме НЕ Е БЕЗОПАСНО! То даже е СТРАШНО!!!

А знаете ли, че когато нашата нервна система трябва да избира между безопасността ни и това, което наистина желаем, тя винаги ще избере безопасността (или поне това, което тя отчита за безопасно, т.е. статуквото)?!
Това е така, защото нейната основна функция е да се грижи за оцеляването ни (тя ни обича) и това е най-важната й задача в даден момент.

И така, ако твоята цел всява смут в нервната ти система, заради предишен опит и не умееш да я регулираш, то тя ще направи избор вместо теб и ще блокира действията ти към това, което наистина желаеш. Точно затова е важно да изучаваме себе си, реакциите си, нервната система и начини за овладяване на дисрегулираните ни системи.

Ние разполагаме с обучителни програми, които ти помагат да регулираш своята невната система в състояния на стрес, да намалят възбудата и да дозират емоциите във важните моменти. Така успяваме да взимаме по-правилни решения. Така ще може да вървите по-смело към желаното, вместо да избирате сигурното и безопасното.

По-важното е, че ще бъдете по-здрави, защото когато успявате да регулирате своята нервна система, вашето тяло и вашите органи, ще могат да функционират спокойно, вместо да изпълняват програма "Оцеляване".
​
За по-сериозните случаи на неврологични и психични затруднения с НС, работим с д-р Гроздев от МЦ "Авангард"

В последните две статии: 

​Продължителна скръб 
и
Какво помага при продължителна скръб?

си поставихме за цел да повишим осведомеността на нашите читатели относно продължителната скръб

Важно е страдащите от продължителна скръб, членовете на техните семейства и приятели да разберат този проблем и да научат, че има помощ.

Началото на новата година е идеално време да планирате време за подобряване на психичното си състояние и да се справите с маладаптивните схеми на миналите преживявания. 
​
Омръзна ли ви да скърбите?

​През февруари месец стартираме следните две групи, основани на клиничен подход ТУС за третиране на Разстройство с продължителна скръб - РПС 'Prolonged Grief Disorder:

Феникс лайт: За психо-социално възстановяване след загуба на близък човек/ привързаност:
​Старт на 10 февруари 2024 от 18:30 часа
Продължителност: 16 седмици (веднъж седмично, между 120 – 150 минути)
Групов формат с минимум 4 и максимум 10 участници.
Групата би могла да продължи да функционира като група за самопомощ. Ще бъдат дадени насоки от водещия.

ПОДХОДЯЩ ЛИ СЪМ ЗА ТАЗИ ПРОГРАМА? - вижте нашата информационна брошура за клиенти, която може да ви даде повече информация 

Феникс Интегра: психо-социална интеграция на емпати, възстановяващи се от токсична връзка

• ​ако се определяте като емпат, който не може да се възстанови след края на токсична връзка 
• ако не може да се отървете от чувството на жертва и буквално сте обсебени от мислите за това, което са ви причинили
• ако искате отново да се върнете към себе си

 Старт на 11 февруари 2024 от 14:30 часа
Продължителност: 16 седмици (веднъж седмично, между 120 – 150 минути)
Групов формат с минимум 4 и максимум 10 участници.

Целта на програмите, насочени към РПС: Феникс Лайт и Феникс Интегра е да улеснят адаптацията на човека към новите обстоятелства и да се справи с дерайлиращите го симптоми.
 
Желаещите да се влючат във форматите е необходимо да преминат стандартизирано лично събеседване – интервю, в което се установява пригодността за дадената тема, като и основните договорености, базови нужди и очаквания на клиента.

Свържете се с нас на телефон: 0896 73 11 73

Терапията на усложнената скръб - (Complex Grief Therapy) е краткосрочна терапия, която идентифицира какво пречи или спира адаптацията и помага за съживяването на този процес. Нейната ефективност е доказана в множество проучвания, включително три клинични проучвания, финансирани от Националния институт за психично здраве на САЩ.

В предходната ни статия по темата научихме, че Продължителната скръб (Prolonged Grief Disorder) е сравнително нова диагноза в DSM 5-TR и е важно специалистите да знаят как да я диагностицират и лекуват.

Скръбта не изчезва напълно, но ние променяме отношението си към нея.

Няма време, след което очакваме хората да спрат да скърбят. Всъщност скръбта обикновено остава постоянна след смъртта на някого, когото обичаме. Въпреки това начинът, по който ТЯ се проявява, се променя с течение на времето. Когато се научим да живеем в свят без нашия специален човек, властта на скръбта над нашите мисли, чувства и поведение намалява.

Можете да приемете научаването да живеем със загубата като за процес на адаптиране към всички промени, които загубата носи, и докато се адаптираме, скръбта се успокоява и намира място в живота ни. В тази по-интегрирана форма тя може да се превърне в сила, която да ни помогне да израстваме и да се променяме.

Хората с Продължителна скръб често се чувстват безнадеждни и скептични, че нещо друго, освен връщането на любимия им човек, може да им помогне. Лечението на продължителната скръб (РПС) чрез професионална психологическа подкрепа може да направи голяма промяна в живота им.
​
Препоръчваме да потърсите помощ,

• ако са минали поне шест месеца след загубата и се чувствате "заклещени", сякаш не можете да продължите напред в собствения си живот и все още оставате свързани с починалия;
• ако все още често изпитвате силни чувства на копнеж, устрем за свързване с любимия човек и/или мислите и спомените за него са толкова настойчиви и интензивни, че ви пречат да живеете живота си по смислен начин;
• ​ако се определяте като емпат, който не може да се възстанови след края на токсична връзка и буквално сте обсебени от мислите за това, което са ви причинили (много емпати преживяват тежко края на връзката си, макар да осъзнават, че е правилно и ако не могат да отработят това преживяване в съзнанието си - те завинаги ще се чувстват като жертва).

Ако още се колебаете дали имате подобно състояние, може да се самооцените като прочетете нашата информационна брошура.
​
РПС обикновено не отшумява от само себе си, но реагира на правилната интервенция и подходящо лечение.

Терапията на усложнената скръб - (Complex Grief Therapy) е краткосрочна терапия, която идентифицира какво пречи или спира адаптацията и помага за съживяването на този процес. Нейната ефективност е доказана в множество проучвания, включително три клинични проучвания, финансирани от Националния институт за психично здраве на САЩ.

Целта на програмите, насочени към РПС: Феникс Лайт и Феникс Интегра е да улеснят адаптацията на човека към новите обстоятелства и да се справи с дерайлиращите го симптоми.

Адаптирането е различно от справянето.
Адаптирането се случва естествено. Това правим живите същества, когато сме изправени пред значими промени. Когато се адаптираме, ние приспособяваме автоматичните си мисли и поведение към новата ситуация. Адаптирането се случва постепенно, в голяма степен дори несъзнателно, но не винаги е гладко или лесно. Загубата на любим човек променя много неща и адаптирането ни позволява да продължим напред по най-оптималния начин. Справянето е начинът, по който понасяме болката и управляваме стреса. Справянето е полезно, докато участваме в по-дългия и продължителен процес на адаптация, за да научим как светът се променя от загубата и да възстановим възможността да процъфтяваме в този свят. В процеса на адаптиране, скръбта се успокоява и отива на заден план в съзнанието ни. 

Адаптацията към загубата включва усвояване на умения за:
(1) приемане на новата реалност, включително окончателността на загубата и други промени във взаимоотношенията и света, свързани с постоянството на скръбта,
и
(2) възстановяване на способността за благополучие, включително чувството за автономност, компетентност и свързаност.

Седем са темите или етапите на изцеление, около които е организирана ТУС. За тях може да разкажем в отделна статия или да бъдат обект на тематична среща. 

ВИЖТЕ НАШАТА ИНФОРМАЦИОННА БЛАНКА ЗА КЛИЕНТИ
​
Ние предлагаме редица възможности и за специалисти да задълбочите разбирането си за скръбта, да придобиете умения за разграничаване на Продължителната скръб от обичайната, както и от психични проблеми като MDD (депресивно разстройство) и PTSD (пост-травматично стресово разстройство), и да използвате в практиката си основаните на доказателства принципи и процедури на Програма за справяне с РПС, за да помогнете ефективно на клиентите да се адаптират към трудната загуба.

 Напоследък забелязвам увеличение на случаите на продължителна скръб, затова реших да напиша няколко реда за това състояние и да ви насоча към ресурси и комплекс от мерки, чрез които може да вдъхнем кураж на страдащите от нестихваща мъка.

Загубата на близък човек или привързаност е едно от най-стресиращите преживявания в живота ни.

Състоянието често се свързва с опустошаващите емоции от ужасна загуба, най-често на много близък човек, с който сме били дълбоко свързани, както и при родители, които са загубили дете и не могат да се примирят със съдбата.
 
Нещо, с което често се свързва сред моите клиенти и познати, които определят себе си като емпати, е период на продължително скърбене след болезнена раздяла с интимен партньор и е изключително характерно за т.нар. токсични или нарцистични връзки. Оказва се, че след подобна връзка, състоянието на продължително скърбене може да продължи даже 2 до 3 години. Това си има своето научно обяснение (установено от проучвания по темата на нюйорксия университет Колумбия) и се третира по структуриран алгоритъм, основан на доказателствата. Виж по-долу защо.

Самата загуба е силно стресираща за повечето от нас, а освен това носи и много допълнителни напрежения, като силна самота, загуба на усещане за себе си, на чувство за принадлежност и значимост в света, неконтролируема емоционалност, промяна в семейната динамика, чувство за изключване от социалните групи или нови отговорности.
 
Повечето хора сме изпитвали силна скръб, защото тя е част от живота на всеки от нас, нормално чувство, с което реагираме на загубите – на човек, домашен любимец, работа или пари, любов и всички други неща, които имат значение за нас.
 
Но кога нещата ескалират до разстройство и нестихваща скръб?
 
Клинично това е известно като "разстройство на продължителната скръб"  (буквално преведено от Prolonged Grief Disorder). Наскоро то беше добавено в DSM-5-TR, което е ревизията на текста на DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства – пето издание).
 
Там се предоставиха навременни и важни насоки за клиничната практика и научните изследвания предвид огромния брой смъртни случаи, причинени от пандемията COVID-19 в световен мащаб, усложнени от нарушеният достъп до клинични служби и услуги, както и социалната подкрепа за умиращите и за опечалените. Заради пандемията абсолютният брой на случаите на РПС се прогнозира да нарастне още в началото на 2022 и сега е още по-видно от преди.
 
 Следователно е жизненоважно практиците да са запознати с реакциите на скръб, да знаят как да разграничават нормалните от патологичните прояви на скръбта и да са наясно с доказаните методи за нейното лечение.