В предходната ни статия по темата научихме, че Продължителната скръб (Prolonged Grief Disorder) е сравнително нова диагноза в DSM 5-TR и е важно специалистите да знаят как да я диагностицират и лекуват.
Скръбта не изчезва напълно, но ние променяме отношението си към нея.
Няма време, след което очакваме хората да спрат да скърбят. Всъщност скръбта обикновено остава постоянна след смъртта на някого, когото обичаме. Въпреки това начинът, по който ТЯ се проявява, се променя с течение на времето. Когато се научим да живеем в свят без нашия специален човек, властта на скръбта над нашите мисли, чувства и поведение намалява.
Можете да приемете научаването да живеем със загубата като за процес на адаптиране към всички промени, които загубата носи, и докато се адаптираме, скръбта се успокоява и намира място в живота ни. В тази по-интегрирана форма тя може да се превърне в сила, която да ни помогне да израстваме и да се променяме.
Хората с Продължителна скръб често се чувстват безнадеждни и скептични, че нещо друго, освен връщането на любимия им човек, може да им помогне. Лечението на продължителната скръб (РПС) чрез професионална психологическа подкрепа може да направи голяма промяна в живота им.
Препоръчваме да потърсите помощ,
РПС обикновено не отшумява от само себе си, но реагира на правилната интервенция и подходящо лечение.
Терапията на усложнената скръб - (Complex Grief Therapy) е краткосрочна терапия, която идентифицира какво пречи или спира адаптацията и помага за съживяването на този процес. Нейната ефективност е доказана в множество проучвания, включително три клинични проучвания, финансирани от Националния институт за психично здраве на САЩ.
Целта на програмите, насочени към РПС: Феникс Лайт и Феникс Интегра е да улеснят адаптацията на човека към новите обстоятелства и да се справи с дерайлиращите го симптоми.
Адаптирането е различно от справянето.
Адаптирането се случва естествено. Това правим живите същества, когато сме изправени пред значими промени. Когато се адаптираме, ние приспособяваме автоматичните си мисли и поведение към новата ситуация. Адаптирането се случва постепенно, в голяма степен дори несъзнателно, но не винаги е гладко или лесно. Загубата на любим човек променя много неща и адаптирането ни позволява да продължим напред по най-оптималния начин. Справянето е начинът, по който понасяме болката и управляваме стреса. Справянето е полезно, докато участваме в по-дългия и продължителен процес на адаптация, за да научим как светът се променя от загубата и да възстановим възможността да процъфтяваме в този свят. В процеса на адаптиране, скръбта се успокоява и отива на заден план в съзнанието ни.
Адаптацията към загубата включва усвояване на умения за:
(1) приемане на новата реалност, включително окончателността на загубата и други промени във взаимоотношенията и света, свързани с постоянството на скръбта,
и
(2) възстановяване на способността за благополучие, включително чувството за автономност, компетентност и свързаност.
Седем са темите или етапите на изцеление, около които е организирана ТУС. За тях може да разкажем в отделна статия или да бъдат обект на тематична среща.
ВИЖТЕ НАШАТА ИНФОРМАЦИОННА БЛАНКА ЗА КЛИЕНТИ
Ние предлагаме редица възможности и за специалисти да задълбочите разбирането си за скръбта, да придобиете умения за разграничаване на Продължителната скръб от обичайната, както и от психични проблеми като MDD (депресивно разстройство) и PTSD (пост-травматично стресово разстройство), и да използвате в практиката си основаните на доказателства принципи и процедури на Програма за справяне с РПС, за да помогнете ефективно на клиентите да се адаптират към трудната загуба.
Скръбта не изчезва напълно, но ние променяме отношението си към нея.
Няма време, след което очакваме хората да спрат да скърбят. Всъщност скръбта обикновено остава постоянна след смъртта на някого, когото обичаме. Въпреки това начинът, по който ТЯ се проявява, се променя с течение на времето. Когато се научим да живеем в свят без нашия специален човек, властта на скръбта над нашите мисли, чувства и поведение намалява.
Можете да приемете научаването да живеем със загубата като за процес на адаптиране към всички промени, които загубата носи, и докато се адаптираме, скръбта се успокоява и намира място в живота ни. В тази по-интегрирана форма тя може да се превърне в сила, която да ни помогне да израстваме и да се променяме.
Хората с Продължителна скръб често се чувстват безнадеждни и скептични, че нещо друго, освен връщането на любимия им човек, може да им помогне. Лечението на продължителната скръб (РПС) чрез професионална психологическа подкрепа може да направи голяма промяна в живота им.
Препоръчваме да потърсите помощ,
- ако са минали поне шест месеца след загубата и се чувствате "заклещени", сякаш не можете да продължите напред в собствения си живот и все още оставате свързани с починалия;
- ако все още често изпитвате силни чувства на копнеж, устрем за свързване с любимия човек и/или мислите и спомените за него са толкова настойчиви и интензивни, че ви пречат да живеете живота си по смислен начин;
- ако се определяте като емпат, който не може да се възстанови след края на токсична връзка и буквално сте обсебени от мислите за това, което са ви причинили (много емпати преживяват тежко края на връзката си, макар да осъзнават, че е правилно и ако не могат да отработят това преживяване в съзнанието си - те завинаги ще се чувстват като жертва).
РПС обикновено не отшумява от само себе си, но реагира на правилната интервенция и подходящо лечение.
Терапията на усложнената скръб - (Complex Grief Therapy) е краткосрочна терапия, която идентифицира какво пречи или спира адаптацията и помага за съживяването на този процес. Нейната ефективност е доказана в множество проучвания, включително три клинични проучвания, финансирани от Националния институт за психично здраве на САЩ.
Целта на програмите, насочени към РПС: Феникс Лайт и Феникс Интегра е да улеснят адаптацията на човека към новите обстоятелства и да се справи с дерайлиращите го симптоми.
Адаптирането е различно от справянето.
Адаптирането се случва естествено. Това правим живите същества, когато сме изправени пред значими промени. Когато се адаптираме, ние приспособяваме автоматичните си мисли и поведение към новата ситуация. Адаптирането се случва постепенно, в голяма степен дори несъзнателно, но не винаги е гладко или лесно. Загубата на любим човек променя много неща и адаптирането ни позволява да продължим напред по най-оптималния начин. Справянето е начинът, по който понасяме болката и управляваме стреса. Справянето е полезно, докато участваме в по-дългия и продължителен процес на адаптация, за да научим как светът се променя от загубата и да възстановим възможността да процъфтяваме в този свят. В процеса на адаптиране, скръбта се успокоява и отива на заден план в съзнанието ни.
Адаптацията към загубата включва усвояване на умения за:
(1) приемане на новата реалност, включително окончателността на загубата и други промени във взаимоотношенията и света, свързани с постоянството на скръбта,
и
(2) възстановяване на способността за благополучие, включително чувството за автономност, компетентност и свързаност.
Седем са темите или етапите на изцеление, около които е организирана ТУС. За тях може да разкажем в отделна статия или да бъдат обект на тематична среща.
ВИЖТЕ НАШАТА ИНФОРМАЦИОННА БЛАНКА ЗА КЛИЕНТИ
Ние предлагаме редица възможности и за специалисти да задълбочите разбирането си за скръбта, да придобиете умения за разграничаване на Продължителната скръб от обичайната, както и от психични проблеми като MDD (депресивно разстройство) и PTSD (пост-травматично стресово разстройство), и да използвате в практиката си основаните на доказателства принципи и процедури на Програма за справяне с РПС, за да помогнете ефективно на клиентите да се адаптират към трудната загуба.
