Напоследък забелязвам увеличение на случаите на продължителна скръб, затова реших да напиша няколко реда за това състояние и да ви насоча към ресурси и комплекс от мерки, чрез които може да вдъхнем кураж на страдащите от нестихваща мъка.
Загубата на близък човек или привързаност е едно от най-стресиращите преживявания в живота ни.
Състоянието често се свързва с опустошаващите емоции от ужасна загуба, най-често на много близък човек, с който сме били дълбоко свързани, както и при родители, които са загубили дете и не могат да се примирят със съдбата.
Нещо, с което често се свързва сред моите клиенти и познати, които определят себе си като емпати, е период на продължително скърбене след болезнена раздяла с интимен партньор и е изключително характерно за т.нар. токсични или нарцистични връзки. Оказва се, че след подобна връзка, състоянието на продължително скърбене може да продължи даже 2 до 3 години. Това си има своето научно обяснение (установено от проучвания по темата на нюйорксия университет Колумбия) и се третира по структуриран алгоритъм, основан на доказателствата. Виж по-долу защо.
Самата загуба е силно стресираща за повечето от нас, а освен това носи и много допълнителни напрежения, като силна самота, загуба на усещане за себе си, на чувство за принадлежност и значимост в света, неконтролируема емоционалност, промяна в семейната динамика, чувство за изключване от социалните групи или нови отговорности.
Повечето хора сме изпитвали силна скръб, защото тя е част от живота на всеки от нас, нормално чувство, с което реагираме на загубите – на човек, домашен любимец, работа или пари, любов и всички други неща, които имат значение за нас.
Но кога нещата ескалират до разстройство и нестихваща скръб?
Клинично това е известно като "разстройство на продължителната скръб" (буквално преведено от Prolonged Grief Disorder). Наскоро то беше добавено в DSM-5-TR, което е ревизията на текста на DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства – пето издание).
Там се предоставиха навременни и важни насоки за клиничната практика и научните изследвания предвид огромния брой смъртни случаи, причинени от пандемията COVID-19 в световен мащаб, усложнени от нарушеният достъп до клинични служби и услуги, както и социалната подкрепа за умиращите и за опечалените. Заради пандемията абсолютният брой на случаите на РПС се прогнозира да нарастне още в началото на 2022 и сега е още по-видно от преди.
Следователно е жизненоважно практиците да са запознати с реакциите на скръб, да знаят как да разграничават нормалните от патологичните прояви на скръбта и да са наясно с доказаните методи за нейното лечение.
Загубата на близък човек или привързаност е едно от най-стресиращите преживявания в живота ни.
Състоянието често се свързва с опустошаващите емоции от ужасна загуба, най-често на много близък човек, с който сме били дълбоко свързани, както и при родители, които са загубили дете и не могат да се примирят със съдбата.
Нещо, с което често се свързва сред моите клиенти и познати, които определят себе си като емпати, е период на продължително скърбене след болезнена раздяла с интимен партньор и е изключително характерно за т.нар. токсични или нарцистични връзки. Оказва се, че след подобна връзка, състоянието на продължително скърбене може да продължи даже 2 до 3 години. Това си има своето научно обяснение (установено от проучвания по темата на нюйорксия университет Колумбия) и се третира по структуриран алгоритъм, основан на доказателствата. Виж по-долу защо.
Самата загуба е силно стресираща за повечето от нас, а освен това носи и много допълнителни напрежения, като силна самота, загуба на усещане за себе си, на чувство за принадлежност и значимост в света, неконтролируема емоционалност, промяна в семейната динамика, чувство за изключване от социалните групи или нови отговорности.
Повечето хора сме изпитвали силна скръб, защото тя е част от живота на всеки от нас, нормално чувство, с което реагираме на загубите – на човек, домашен любимец, работа или пари, любов и всички други неща, които имат значение за нас.
Но кога нещата ескалират до разстройство и нестихваща скръб?
Клинично това е известно като "разстройство на продължителната скръб" (буквално преведено от Prolonged Grief Disorder). Наскоро то беше добавено в DSM-5-TR, което е ревизията на текста на DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства – пето издание).
Там се предоставиха навременни и важни насоки за клиничната практика и научните изследвания предвид огромния брой смъртни случаи, причинени от пандемията COVID-19 в световен мащаб, усложнени от нарушеният достъп до клинични служби и услуги, както и социалната подкрепа за умиращите и за опечалените. Заради пандемията абсолютният брой на случаите на РПС се прогнозира да нарастне още в началото на 2022 и сега е още по-видно от преди.
Следователно е жизненоважно практиците да са запознати с реакциите на скръб, да знаят как да разграничават нормалните от патологичните прояви на скръбта и да са наясно с доказаните методи за нейното лечение.
ЗДРАВОСЛОВНА СКРЪБ:
Скръбта се състои от пет етапа: отричане, гняв, преговаряне, депресия, приемане. Средно на хората им е необходима по-малко от една година, за да преминат през това. Разбира се, този момент от време е произволен и някъде трябва да поставим граница между здравословно и нездравословно - но приблизително, ако скръбта продължава по-малко от една година, това се счита за здравословно.
Може да изпитате физически симптоми като:
В допълнение към емоционалната дисрегулация, причинена от тежката загуба, може също да изпитате симптоми, които по-често са свързани с психични промени или когнитивен упадък. Те могат да включват:
ПРОДЪЛЖИТЕЛНА СКРЪБ:
Продължителната скръб е неспособността да се продължи напред, след като е започнал процесът на скръб и траур. Съществуват пет добре познати етапа на скръбене [които вече стават 6], но в случаите на продължителна скръб човек ще заседне в един от тези етапи за повече от една година. Човекът не може да спре да мисли за това, което е загубил, и това се превръща във всепоглъщащ епизод на скръб - и, разбира се, това е съпроводено с други симптоми като тревожност, депресия и др.
Реакцията на скръб може да се характеризира с интензивен копнеж по загубения човек и/или свръхангажиране с мисли и спомени за него в клинично значима (т.е. увреждаща) степен почти всеки ден за последния месец. Друга особеност на продължителната скръб е, че интензивността на скръбта в рамките на посочения горе период е една и съща - няма бавно оздравяване - тя остава силна през цялото време и не свършва.
Освен това, поне 3 от следните 8 симптома са преживени в клинично значима степен: (1) усещане, че част от собствената ни личност е умряла, (2) изразено чувство на неверие/съмнения по отношение на смъртта/загубата, (3) избягващо поведение, свързано с напомнянето, че лицето е починало или че връзката е приключила завинаги (често съчетано с интензивно търсене на неща, напомнящи за починалото лице и/или доказателства, че то е все още живо, като например бъркане на други хора с починалото лице), (4) силна емоционална болка (гняв, горчивина, скръб), (5) трудности при реинтеграцията в дейностите от ежедневния живот, (6) емоционално изтръпване/безчувственост (особено по отношение на емоционалната връзка с другите), (7) усещане, че животът е безсмислен в резултат на загубата ни, и (8) усещане за интензивна самота.
ОПРАВДАНИЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО:
Много хора, които преживяват този етап на продължително скърбене, започват да го използват като оправдание за поведението си. Разбира се, в ранните дни на скръбта всеки може да разбере колко нормално е да се премине през периоди на изолация, пренебрегване на околните, егоизъм, дистанцираност и др. В случай на продължителна скръб обаче това се превръща в личностна особеност на човека, тъй като скръбта не свършва и остава интензивна в дългосрочен план. Тогава страдащите вече не могат да направят разлика между скръбта и собствената си личност. Болката и скръбта легитимират и оправдават поведение им, което във всеки друг случай би било сметнато за оскърбително и патологично.
ОПЛАКВАНЕ на ДРУГИ срещу ОПЛАКВАНЕ на СЕБЕ СИ:
Толкова много хора, които са преживели насилие във връзката си, не искат да прекарват времето си в проучване на теории и разбиране на нарцисизма, нито постоянно да мислят/размишляват за насилника си, но за съжаление това се превръща в натрапчиво поведение, което не може да бъде спряно. Защо това е така?
Когато скърбим за любим човек или загубим нещо външно, можем да скърбим за него, защото то не е част от нас. Възможно е да сме загубили нещо извън нас, което да ни натъжава изключително много, защото това нещо или някой може да е представлявал важна част от живота ни; колкото и да ни наранява обаче, можем да си тръгнем и поне да кажем "все още съм тук".
Ако обаче тъгувате за себе си (т.е. сте приели, че сте загубили част от себе си в резултат на загубата на близка привързаност), това е подсъзнателно приемане на собствената ви смърт, а това е нещото, което повечето не могат да преработят. Ако скърбя за себе си, това означава, че вече не съществувам - това е процес на себеразрушаване. Да скърбиш за дадена версия на себе си означава, че теб вече те няма и по същество това започва да се усеща като смърт. Всички случаи на продължително скърбене включват скърбене за някой друг, но също така и скърбене за себе си. Този елемент, доминиращ, е от решаващо значение за разбирането защо тя е толкова продължителна - понякога доживотна, ако се случи в детството или ако човек никога не осъзнае какво му се случва [Вакнин, С.].
ПОСЛЕДИЦИ
Тежестта на тези симптоми причинява клинично значим дистрес или увреждане в социалната, професионалната или други важни области на функциониране. Продължителността и тежестта на реакцията на загуба явно надхвърлят социалните, културните или религиозните норми за културата и контекста на индивида. Освен това симптомите не се обясняват по-добре с депресивно разстройство, посттравматично стресово разстройство или се дължат на физиологичните ефекти на вещество (напр. лекарства или алкохол) или на друго медицинско състояние.
В обобщение, Разстройство с продължителна скръб - РПС е сериозно психично разстройство, което излага пациента на риск от интензивен дистрес, лошо физическо здраве, съкратена продължителност на живота и самоубийство.
Искаме да знаете следното:
В следващата статия ще разгледаме по-подробно някои аспекти и Какво може да помогне при това състояние.
В „Серенити“ разполагаме със специализирана програма с подход за третиране на продължителната скръб в две направления:
През месец февруари 2024 предстои стартиране на две групи, основани на този подход.
Свържете се с нас за повече информация или следете обявите в сайта и групата ни във фейсбук.
Скръбта се състои от пет етапа: отричане, гняв, преговаряне, депресия, приемане. Средно на хората им е необходима по-малко от една година, за да преминат през това. Разбира се, този момент от време е произволен и някъде трябва да поставим граница между здравословно и нездравословно - но приблизително, ако скръбта продължава по-малко от една година, това се счита за здравословно.
Може да изпитате физически симптоми като:
- умора
- главоболие
- безсъние
- запек или диария
- болка в гърдите, мускулите или ставите
- тежест в крайниците
- промени в теглото
В допълнение към емоционалната дисрегулация, причинена от тежката загуба, може също да изпитате симптоми, които по-често са свързани с психични промени или когнитивен упадък. Те могат да включват:
- безпокойство
- объркване
- депресивни симптоми
- трудности при вземане на решения
- проблеми с паметта
ПРОДЪЛЖИТЕЛНА СКРЪБ:
Продължителната скръб е неспособността да се продължи напред, след като е започнал процесът на скръб и траур. Съществуват пет добре познати етапа на скръбене [които вече стават 6], но в случаите на продължителна скръб човек ще заседне в един от тези етапи за повече от една година. Човекът не може да спре да мисли за това, което е загубил, и това се превръща във всепоглъщащ епизод на скръб - и, разбира се, това е съпроводено с други симптоми като тревожност, депресия и др.
Реакцията на скръб може да се характеризира с интензивен копнеж по загубения човек и/или свръхангажиране с мисли и спомени за него в клинично значима (т.е. увреждаща) степен почти всеки ден за последния месец. Друга особеност на продължителната скръб е, че интензивността на скръбта в рамките на посочения горе период е една и съща - няма бавно оздравяване - тя остава силна през цялото време и не свършва.
Освен това, поне 3 от следните 8 симптома са преживени в клинично значима степен: (1) усещане, че част от собствената ни личност е умряла, (2) изразено чувство на неверие/съмнения по отношение на смъртта/загубата, (3) избягващо поведение, свързано с напомнянето, че лицето е починало или че връзката е приключила завинаги (често съчетано с интензивно търсене на неща, напомнящи за починалото лице и/или доказателства, че то е все още живо, като например бъркане на други хора с починалото лице), (4) силна емоционална болка (гняв, горчивина, скръб), (5) трудности при реинтеграцията в дейностите от ежедневния живот, (6) емоционално изтръпване/безчувственост (особено по отношение на емоционалната връзка с другите), (7) усещане, че животът е безсмислен в резултат на загубата ни, и (8) усещане за интензивна самота.
ОПРАВДАНИЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО:
Много хора, които преживяват този етап на продължително скърбене, започват да го използват като оправдание за поведението си. Разбира се, в ранните дни на скръбта всеки може да разбере колко нормално е да се премине през периоди на изолация, пренебрегване на околните, егоизъм, дистанцираност и др. В случай на продължителна скръб обаче това се превръща в личностна особеност на човека, тъй като скръбта не свършва и остава интензивна в дългосрочен план. Тогава страдащите вече не могат да направят разлика между скръбта и собствената си личност. Болката и скръбта легитимират и оправдават поведение им, което във всеки друг случай би било сметнато за оскърбително и патологично.
ОПЛАКВАНЕ на ДРУГИ срещу ОПЛАКВАНЕ на СЕБЕ СИ:
Толкова много хора, които са преживели насилие във връзката си, не искат да прекарват времето си в проучване на теории и разбиране на нарцисизма, нито постоянно да мислят/размишляват за насилника си, но за съжаление това се превръща в натрапчиво поведение, което не може да бъде спряно. Защо това е така?
Когато скърбим за любим човек или загубим нещо външно, можем да скърбим за него, защото то не е част от нас. Възможно е да сме загубили нещо извън нас, което да ни натъжава изключително много, защото това нещо или някой може да е представлявал важна част от живота ни; колкото и да ни наранява обаче, можем да си тръгнем и поне да кажем "все още съм тук".
Ако обаче тъгувате за себе си (т.е. сте приели, че сте загубили част от себе си в резултат на загубата на близка привързаност), това е подсъзнателно приемане на собствената ви смърт, а това е нещото, което повечето не могат да преработят. Ако скърбя за себе си, това означава, че вече не съществувам - това е процес на себеразрушаване. Да скърбиш за дадена версия на себе си означава, че теб вече те няма и по същество това започва да се усеща като смърт. Всички случаи на продължително скърбене включват скърбене за някой друг, но също така и скърбене за себе си. Този елемент, доминиращ, е от решаващо значение за разбирането защо тя е толкова продължителна - понякога доживотна, ако се случи в детството или ако човек никога не осъзнае какво му се случва [Вакнин, С.].
ПОСЛЕДИЦИ
Тежестта на тези симптоми причинява клинично значим дистрес или увреждане в социалната, професионалната или други важни области на функциониране. Продължителността и тежестта на реакцията на загуба явно надхвърлят социалните, културните или религиозните норми за културата и контекста на индивида. Освен това симптомите не се обясняват по-добре с депресивно разстройство, посттравматично стресово разстройство или се дължат на физиологичните ефекти на вещество (напр. лекарства или алкохол) или на друго медицинско състояние.
В обобщение, Разстройство с продължителна скръб - РПС е сериозно психично разстройство, което излага пациента на риск от интензивен дистрес, лошо физическо здраве, съкратена продължителност на живота и самоубийство.
Искаме да знаете следното:
- Няма нищо срамно в скръбта, дори когато тя е много силна
- Любовта ви към загубения човек е важна, а вие също сте важни.
- Ако се чувствате заклещени в нестихваща скръб, можете да се възползвате от добра терапия.
В следващата статия ще разгледаме по-подробно някои аспекти и Какво може да помогне при това състояние.
В „Серенити“ разполагаме със специализирана програма с подход за третиране на продължителната скръб в две направления:
- За психо-социално възстановяване след загуба на близък човек/близка привързаност;
- За психо-социална интеграция на емпати, възстановяващи се от връзка с лица от нарцистичния спектър.
През месец февруари 2024 предстои стартиране на две групи, основани на този подход.
Свържете се с нас за повече информация или следете обявите в сайта и групата ни във фейсбук.
