В една от МРТ програмите, които водя, като част от упражнение, клиентите ми трябва да нарисуват дейност, която НЕ обичат да правят, но въпреки това им се налага. Такива дейности за някои са чистенето и други домакински задължения, плащането на сметки всеки месец и др.
Според вас, каква може да е ползата от подобно вглеждане?
На пръв поглед, тези „неприятни“ неща носят само досада и неприязън и сами по себе си не носят кой знае какво удовлетворение в краткосрочен план, но вижте колко са важни в дългосрочна перспектива:
Оказва се, че „неприятните“ занимания са доста полезни и като ги избягваме, игнорираме или си говорим само за „приятни“ неща и дейности, стремейки се да останем „позитивно настроени“, може да си нанесем доста негативни последици. Същото важи и за избягването на "негативни" хора, както сами сме ги определили.
На пръв поглед, да говорим за проблемите си и свързаните с тях неприятни чувства като тъга, гняв, страх, вина, срам и разочарование, изглежда доста депресиращо и много хора слагат една усмивка и решават:
- Няма да го мисля. Нищо ми няма!…Ще мисля позитивно. Никой не иска да го мислят за „негативен“, „тъжен и нещастен“ човек.
Всеки ден чувам хора да дават подобни съвети:
„Какво толкова се е случило като те е зарязал някой?!“ (омаловажаване, обезценяване, дори отричане на проблема). „Нали си здрав, имаш апартамент, работа…“. Винаги може да е по-лошо. „Не са се свършили мъжете/жените. Той/тя дори не е нещо специално!“
- Не е, ама за теб!
Това е като да игнорираш калта върху обувките на влизане в дома и да я бутнеш под килима, за да не си разваляш настроението с мръсни работи. Все пак, трябва да си щастлив, че имаш крака и обувки!
- Не трябва да си тормозя главата с такива негативни мисли, няма да им обръщам внимание, за да не си цапам светлата душа с мръсна кал…
...,но рано или късно, тя ще ме зарине. Ще се поддаде изпод килима и ще напомни за себе си в момент, в който може да не успея да реагирам подобаващо.
- Продължавам нататък! ……ама Наистина ли?!
Според вас, каква може да е ползата от подобно вглеждане?
На пръв поглед, тези „неприятни“ неща носят само досада и неприязън и сами по себе си не носят кой знае какво удовлетворение в краткосрочен план, но вижте колко са важни в дългосрочна перспектива:
- Никой не обича да чисти, но всеки обича да седне в подредена и уютна къща.
- Никой не обича да плаща сметки, но всеки си ляга по-спокоен, когато сметките му са платени.
- Никой не обича да учи, но всеки се радва на постигнатата диплома в края на обучението.
Оказва се, че „неприятните“ занимания са доста полезни и като ги избягваме, игнорираме или си говорим само за „приятни“ неща и дейности, стремейки се да останем „позитивно настроени“, може да си нанесем доста негативни последици. Същото важи и за избягването на "негативни" хора, както сами сме ги определили.
На пръв поглед, да говорим за проблемите си и свързаните с тях неприятни чувства като тъга, гняв, страх, вина, срам и разочарование, изглежда доста депресиращо и много хора слагат една усмивка и решават:
- Няма да го мисля. Нищо ми няма!…Ще мисля позитивно. Никой не иска да го мислят за „негативен“, „тъжен и нещастен“ човек.
Всеки ден чувам хора да дават подобни съвети:
„Какво толкова се е случило като те е зарязал някой?!“ (омаловажаване, обезценяване, дори отричане на проблема). „Нали си здрав, имаш апартамент, работа…“. Винаги може да е по-лошо. „Не са се свършили мъжете/жените. Той/тя дори не е нещо специално!“
- Не е, ама за теб!
Това е като да игнорираш калта върху обувките на влизане в дома и да я бутнеш под килима, за да не си разваляш настроението с мръсни работи. Все пак, трябва да си щастлив, че имаш крака и обувки!
- Не трябва да си тормозя главата с такива негативни мисли, няма да им обръщам внимание, за да не си цапам светлата душа с мръсна кал…
...,но рано или късно, тя ще ме зарине. Ще се поддаде изпод килима и ще напомни за себе си в момент, в който може да не успея да реагирам подобаващо.
- Продължавам нататък! ……ама Наистина ли?!
Когато влезеш в мъгла, светваш светлините и намаляваш скоростта, а не си представяш, че ти е дошло време да натискаш смело педала, за да излезеш от обстановката по-бързо.
До тук отбелязох, че като не позволяваме да припознаем в себе си даден проблем и да го назовем какъвто е точно за нас, заедно с всички неприятни негативни емоции, които поражда; като не даваме възможност да ги изразим конструктивно към дадения момент, вместо да ги отлагаме за по-късно, а ги потискаме или ги игнорираме…ще доведе до повече негативни последици и усложнения.
Та да се върна отново на дейността.
Това семпло упражнение, ни помага да видим, че ако се грижим за неприятните неща своевременно (макар и със съпротиви и трудно към момента), ще имаме добри резултати в дългосрочен план. Освен това, разбираме, че тази грижа не е толкова трудоемка, колкото ни изглежда на пръв поглед. Колкото повече отлагаме, толкова повече усилия изисква по-късно.
По този начин тренираме волята си, както когато се учим да си мием зъбите всеки ден. Отнема 5 минути и не прави кой знае какво за текущото ни състояние, но ако НЕ го правим редовно, след години ще ни коства здравето и солидни суми при зъболекари, в опити да го възстановим. Да не говорим как се мултиплицира времето, необходимо да поправим щетите.
„Понякога трябва да правим това, което не ни харесва, за да можем да правим това, което ни харесва.“ – никога няма да забравя думите на моята колежка от Англия, Шърли Смит, с която провеждахме груповата работа по програмата „Първо помисли“ в отдел Интервенции. С тази фраза възпитавах и децата си, когато се противяха на задълженията си.
Фитнес за съзнанието и развитие на добродетели
Приемайки неприятното чувство и дискомфорта от това да мислим за проблема си СЕГА ( в момента на възникване), без да го отричаме, отхвърляме и омаловажаваме, ще ни помогне по-късно да взимаме доста по-важни „болезнени“ решения и да не избягваме неприятностите, докато ни затрупат внезапно и стихийно без право на ответна реакция.
Тренирайки себе си да разпознаваме момента на „замърсяване“, отделяйки време да останем в него и да усетим вътрешните си съпротиви срещу реалността, разпознавайки дефицита в уменията ни и трудността да управляваме емоцията си, ще ни стимулира да търсим решения тук и сега.
Свиквайки с усещането за неприязън и „натоварване“, може да ни помогне да видим в него възможността да се семорегулираме. Човекът в съзнание усеща, мисли и владее волевите функции на нервната си система.
С всяко нещо се привиква и даже ни калява, стига да сме склонни да се изложим на предизвикателството да наречем нещата с истинските им имена, вместо да бягаме напред във фантазиите си как бихме искали да бъде…
Всеки, който се е отдавал на мечти, се вижда в тях преуспяващ, умен и красив, реализира грандиозни планове и печели с лекота любовта и възхищението на другия пол, или на точно определен негов представител.
Много е изкушаващо да живееш в ла-ла-ленд, да се занимаваш само с приятни занимания и да се надъхваш с позитивни утвърждения за това какво ще бъде. Това състояние, което желаеш може и да стане, но тук и сега има да решиш нещо, преди да тръгнеш нататък. Дори монахът от Шаолин, Ши Хенг Йи предупреждава за опасността да се занимаваме твърде много с медитация, музика, себеутвърждения, визуализация и така да се загубим в света на мечтите и фантазиите. Губим се в собствените си мисли, ако не проверяваме в реалността всяка от тях.
Фундаментален принцип на източната философия е, че независимо от предизвикателството, пред което се изправяш, не бива да бягаш. Приемаш с отворени обятия всичко, което идва към теб. Ако си тръгне, го оставяш да подмине. Според монасите от Шаолин: Никой не е пожелал лесен живот. Има доста върху какво да се замислим само с едно изречение….И това не просто изречение, начин на мислене, който съдържа цял набор от инструменти за живота.
Дали сме тук, за да живеем лесен живот, се среща и в други философии, например стоицизмът.[1] Животът ни е даден да развиваме своите добродетели и това обикновено става в тежки, мъчни условия, свързани с вътрешни терзания, изпитания на духа и издържайки на болката, устоявайки на изкушенията. Лесният живот води по-скоро до пороци.
„Щастливите хора никога не фантазират, а само недоволните“, казва Фройд в статията си „Писателят и фантазирането“.
Още повече, когато те са свързани с основен фокус върху Любовта и "субектът е силно потопен във фантазмите си, резултатът е незряла и нарцистична любов (или пълна невъзможност за намиране на обект, който покрива всички изисквания). Ето защо в края на анализата, когато човек е прекосил своя фантазъм, той става способен да обича – да обича другия, а не фантазма си." (Източник: Съдбата на фантазма, резюме на Елка Божкова)
"Компулсивният оптимизъм, посочва д-р Майкъл Кер, е един от начините, по които възпираме тревожността си, за да избегнем срещата с нея. Това е механизмът за справяне на нараненото дете. Възрастният, у когото раната не е зараснала, но и не я осъзнава, превръща този механизъм в житейски принцип."
Д-р Габор Мате, станал толкова популярне напоследък, пише цяла глава за СИЛАТА НА НЕГАТИВНОТО МИСЛЕНЕ. Точно така, НЕГАТИВНОТО и ролята му за изцелението ни от болести и тегоби. В нея той казва:
"Изцелението изисква сила за негативно мислене. Не става въпрос за печален песимизъм, маскиран като реализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както трябва. Къде е нарушен балансът? Какво пренебрегвам? Какво е онова, на което тялото ми казва НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, виновен за вътрешната ни дисхармония, ще си остане скрит." (Мате, Г. Когато тялото казва "НЕ")
Може да цитирам до утре различни автори и източници...В общи линии всички те показват, че
Нещата рядко са черно-бели и няма полза от такова мислене. Ще видите, че в тъмното също има градивност, съзидание и развитие. И Господ е създал света от тъмнината. Фотографията би била невъзможна без вградените сенки и контрасти. Като отричаме черното, няма как да видим бялото и всички останали нюанси в, до, около, пред него, които ни правят хора.
В заключение, искам да отправя следното послание:
Предизвиквайте себе си да „влизате“ в не толкова приятни за вас ситуации или поне да говорите за тях. Рискувайте да откриете, че изпитвате негативни емоции и не винаги мислите ви са толкова осветени, колкото ви се иска. Те имат своята функция. Те са благословия, която ни насочва към изцерение!
Ако не запретнем ръкави и не се заемем с това да разровим неприятните за нас емоции, моменти и мисли, те ще ни държат във вечен стрес и страх да не изплуват без контрол на повърхността.
Всеки иска да си говорим за щастието, за хубавите неща, за слънцето и светлината, но никой не споменава, че пътят до там често е тъмен, трънлив и болезнен. Да!
- No pain, no gain, са казали хората. (Без болка няма победа!)
[1] Тези, които ме познават, знаят че аз съм много голям почитател на някои от стоиците и от няколко години базирам живота и работата си на 9-те основни стоически разбирания. Нещо повече, считам, че доста от когнитивно-поведенческите програми са заимствали от техните идеи при създаването си. Не случайно, в МРТ се цитират Епиктет, Сенека и други стоици.
До тук отбелязох, че като не позволяваме да припознаем в себе си даден проблем и да го назовем какъвто е точно за нас, заедно с всички неприятни негативни емоции, които поражда; като не даваме възможност да ги изразим конструктивно към дадения момент, вместо да ги отлагаме за по-късно, а ги потискаме или ги игнорираме…ще доведе до повече негативни последици и усложнения.
Та да се върна отново на дейността.
Това семпло упражнение, ни помага да видим, че ако се грижим за неприятните неща своевременно (макар и със съпротиви и трудно към момента), ще имаме добри резултати в дългосрочен план. Освен това, разбираме, че тази грижа не е толкова трудоемка, колкото ни изглежда на пръв поглед. Колкото повече отлагаме, толкова повече усилия изисква по-късно.
По този начин тренираме волята си, както когато се учим да си мием зъбите всеки ден. Отнема 5 минути и не прави кой знае какво за текущото ни състояние, но ако НЕ го правим редовно, след години ще ни коства здравето и солидни суми при зъболекари, в опити да го възстановим. Да не говорим как се мултиплицира времето, необходимо да поправим щетите.
„Понякога трябва да правим това, което не ни харесва, за да можем да правим това, което ни харесва.“ – никога няма да забравя думите на моята колежка от Англия, Шърли Смит, с която провеждахме груповата работа по програмата „Първо помисли“ в отдел Интервенции. С тази фраза възпитавах и децата си, когато се противяха на задълженията си.
Фитнес за съзнанието и развитие на добродетели
Приемайки неприятното чувство и дискомфорта от това да мислим за проблема си СЕГА ( в момента на възникване), без да го отричаме, отхвърляме и омаловажаваме, ще ни помогне по-късно да взимаме доста по-важни „болезнени“ решения и да не избягваме неприятностите, докато ни затрупат внезапно и стихийно без право на ответна реакция.
Тренирайки себе си да разпознаваме момента на „замърсяване“, отделяйки време да останем в него и да усетим вътрешните си съпротиви срещу реалността, разпознавайки дефицита в уменията ни и трудността да управляваме емоцията си, ще ни стимулира да търсим решения тук и сега.
Свиквайки с усещането за неприязън и „натоварване“, може да ни помогне да видим в него възможността да се семорегулираме. Човекът в съзнание усеща, мисли и владее волевите функции на нервната си система.
С всяко нещо се привиква и даже ни калява, стига да сме склонни да се изложим на предизвикателството да наречем нещата с истинските им имена, вместо да бягаме напред във фантазиите си как бихме искали да бъде…
Всеки, който се е отдавал на мечти, се вижда в тях преуспяващ, умен и красив, реализира грандиозни планове и печели с лекота любовта и възхищението на другия пол, или на точно определен негов представител.
Много е изкушаващо да живееш в ла-ла-ленд, да се занимаваш само с приятни занимания и да се надъхваш с позитивни утвърждения за това какво ще бъде. Това състояние, което желаеш може и да стане, но тук и сега има да решиш нещо, преди да тръгнеш нататък. Дори монахът от Шаолин, Ши Хенг Йи предупреждава за опасността да се занимаваме твърде много с медитация, музика, себеутвърждения, визуализация и така да се загубим в света на мечтите и фантазиите. Губим се в собствените си мисли, ако не проверяваме в реалността всяка от тях.
Фундаментален принцип на източната философия е, че независимо от предизвикателството, пред което се изправяш, не бива да бягаш. Приемаш с отворени обятия всичко, което идва към теб. Ако си тръгне, го оставяш да подмине. Според монасите от Шаолин: Никой не е пожелал лесен живот. Има доста върху какво да се замислим само с едно изречение….И това не просто изречение, начин на мислене, който съдържа цял набор от инструменти за живота.
Дали сме тук, за да живеем лесен живот, се среща и в други философии, например стоицизмът.[1] Животът ни е даден да развиваме своите добродетели и това обикновено става в тежки, мъчни условия, свързани с вътрешни терзания, изпитания на духа и издържайки на болката, устоявайки на изкушенията. Лесният живот води по-скоро до пороци.
„Щастливите хора никога не фантазират, а само недоволните“, казва Фройд в статията си „Писателят и фантазирането“.
Още повече, когато те са свързани с основен фокус върху Любовта и "субектът е силно потопен във фантазмите си, резултатът е незряла и нарцистична любов (или пълна невъзможност за намиране на обект, който покрива всички изисквания). Ето защо в края на анализата, когато човек е прекосил своя фантазъм, той става способен да обича – да обича другия, а не фантазма си." (Източник: Съдбата на фантазма, резюме на Елка Божкова)
"Компулсивният оптимизъм, посочва д-р Майкъл Кер, е един от начините, по които възпираме тревожността си, за да избегнем срещата с нея. Това е механизмът за справяне на нараненото дете. Възрастният, у когото раната не е зараснала, но и не я осъзнава, превръща този механизъм в житейски принцип."
Д-р Габор Мате, станал толкова популярне напоследък, пише цяла глава за СИЛАТА НА НЕГАТИВНОТО МИСЛЕНЕ. Точно така, НЕГАТИВНОТО и ролята му за изцелението ни от болести и тегоби. В нея той казва:
"Изцелението изисква сила за негативно мислене. Не става въпрос за печален песимизъм, маскиран като реализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както трябва. Къде е нарушен балансът? Какво пренебрегвам? Какво е онова, на което тялото ми казва НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, виновен за вътрешната ни дисхармония, ще си остане скрит." (Мате, Г. Когато тялото казва "НЕ")
Може да цитирам до утре различни автори и източници...В общи линии всички те показват, че
Нещата рядко са черно-бели и няма полза от такова мислене. Ще видите, че в тъмното също има градивност, съзидание и развитие. И Господ е създал света от тъмнината. Фотографията би била невъзможна без вградените сенки и контрасти. Като отричаме черното, няма как да видим бялото и всички останали нюанси в, до, около, пред него, които ни правят хора.
В заключение, искам да отправя следното послание:
Предизвиквайте себе си да „влизате“ в не толкова приятни за вас ситуации или поне да говорите за тях. Рискувайте да откриете, че изпитвате негативни емоции и не винаги мислите ви са толкова осветени, колкото ви се иска. Те имат своята функция. Те са благословия, която ни насочва към изцерение!
Ако не запретнем ръкави и не се заемем с това да разровим неприятните за нас емоции, моменти и мисли, те ще ни държат във вечен стрес и страх да не изплуват без контрол на повърхността.
Всеки иска да си говорим за щастието, за хубавите неща, за слънцето и светлината, но никой не споменава, че пътят до там често е тъмен, трънлив и болезнен. Да!
- No pain, no gain, са казали хората. (Без болка няма победа!)
[1] Тези, които ме познават, знаят че аз съм много голям почитател на някои от стоиците и от няколко години базирам живота и работата си на 9-те основни стоически разбирания. Нещо повече, считам, че доста от когнитивно-поведенческите програми са заимствали от техните идеи при създаването си. Не случайно, в МРТ се цитират Епиктет, Сенека и други стоици.
