Наскоро бях провокирана от един разговор с моя син и се замислих:
Какъв съвет бих дала на моето 16-годишно аз, ако мога да седна до нея сега?!
Доста време размишлявах по въпроса и докато зрееше отговорът в главата ми, прехвърлих не само своите лични преживявания, но и част от работата ми с хора до момента. Месец по-късно, най-накрая имам време да го обобщя в няколко основни препоръки и нека те бъдат моите закъснели новогодишни заръки за всеки, който има нужда от тях през 2023-та година:
1. ПРИЕМИ ЖИВОТА СИ СЕРИОЗНО!
Животът ти има значение. Желанията ти имат значение. Здравето ти има значение и връзките ти имат значение, така че ги приеми сериозно!
Приоритизирай!
Изясни си кой си/коя си и кой/коя искаш да бъдеш – какво точно искаш!?
Недей просто да се лигавиш, да се мотаеш и да отлагаш неща в живота ти.
Прави повече неща, които са свързани с твоите нужди!
Не позволявай онова чувство - ниското самочувствие да се вгради в начина, по който живееш и виждаш себе си, защото ИМА ЗНАЧЕНИЕ.
И няма по-добър ден от ДНЕС да започнеш да приемаш живота си сериозно.
2. НЕ СЕ ПРИЕМАЙ ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО! – това е другата страна на монетата.
Разбирам, че това може да ти звучи объркващо, но докато първото се отнася до това да приемаш живота ( и жизнената си сила) сериозно, да правиш това, което има значение за теб, да създадеш живот, който обичаш, то второто се отнася до Егото ти, което може да застане на пътя на това да се изразяваш цялостно.
Не бъди толкова тревожен относно начина, по който изглеждаш и начина, по който те приемат другите, какво си мислят хората за теб и дали ще направиш правилното нещо, дали ще вземеш правилното решение, дали ще изглеждаш глупаво, дали ще станеш за смях, дали ще се провалиш, ЗАЩОТО РЕАЛНОСТТТА Е, че …всички тези неща МОЖЕ да се случат. НО това е таксата на входа, това е цената на билета, за да бъдеш допуснат да живееш живот, който е АВТЕНТИЧЕН, който е цялостен, завършен и пълен, който е дързък и смел. Не можем да се откажем от всички тези рискове, да ги пропуснем, да надхитрим схемата и да минем от раз на следващото ниво.
От мен да знаеш, че когато приемаме себе си твърде сериозно и подхождаме към живота с усещане за перфектност, то създава една ригидност, която може да оформи нещо като клетка, която ни държи твърде заклещени, залепени и малки.
Така че, докато искам да приемаш живота си сериозно, не бих искала да приемаш себе си насериозно, за да не стане така, че ригидността да те поддържа в нещо като парализа, защото в теб ще се внедри това чувство:
„Аз съм толкова притеснен за начина, по който изглеждам, толкова ме е страх от провал, страх да объркам или взема грешно решение, че това ме кара да НЕ правя нищо. Кара ме да остана малък и да се крия, защото не мога да се справя с мисълта за тези неща.“
Когато усетиш това промъкващо се чувство, спомни си да спреш и да се сетиш, че не бива да се приемаш твърде сериозно, защото провалът, и объркването, и правеното на грешки, както и това се чувстваш глупово – всичко това е част от процеса и е част от живота ! Колкото по-скоро се почувстваш удобно с тази идея, заживееш в тази неизбежност, толкова повече рискове ще поемеш, толкова повече живот ще живееш, толкова повече опит ще натрупаш, толкова повече и по-автентични връзки ще можеш да изследваш и осъществиш, защото няма да се криеш зад тонове маски и страх.
Следва продължение...
Автор
Емилия Крушков ви желае щастлина нова година!