Аз съм много притеснителен човек. Постоянно се тревожа за това, за онова. Има дни, в които не ме свърта. Повечето хора не ми вярват, защото външно изглеждам спокойна и балансирана. (Всъщност доста типично за тревожните). Вътрешно емоциите врят.
В Англия си бях спечелила прозвището „уориър“ (от worry – притеснение и warrior – борец, военен),
Познавам много притеснителни хора, които идват при мен сломени от тревожността си, но разликата помежду ни е, че аз намирам притеснението си за нормално и не го преекспонирам. Въпросът, в повечето случаи, не е да спреш да се тревожиш, а да се научиш да овладяваш тревожността си и да я привеждаш във функция – да я използваш в твоя полза за постигане на целите си. Да си „войник“ или „борец“, не означава да не изпитвах страх и притеснение, а да участваш в живота, въпреки тях. Да излизаш на тепиха и да преодоляваш на терен всяка ситуация, независимо от емоциите и мислите, които тя поражда.
При работата си в ЦПС, години наред забелязвам как мнозина са склонни да премислят и предъвкват отново и отново ситуациите, грешките си, миналите разговори и взаимоотношения и да свръх-анализират, какво е можело да направят по-добре или по-различно. Други, прекарват огромни количества време в мисли за това, което може да се обърка занапред или да гадаят относно бъдещите препятствия по пътя си. Това премисляне и предъвкване точи енергия и разсейва вниманието и измества фокуса от това, което всъщност би могло и би трябвало да се направи.
Забелязах също, че това, в което хората вярват и приемат за истина в главата си, се отразява и върху тялото.
В Англия си бях спечелила прозвището „уориър“ (от worry – притеснение и warrior – борец, военен),
Познавам много притеснителни хора, които идват при мен сломени от тревожността си, но разликата помежду ни е, че аз намирам притеснението си за нормално и не го преекспонирам. Въпросът, в повечето случаи, не е да спреш да се тревожиш, а да се научиш да овладяваш тревожността си и да я привеждаш във функция – да я използваш в твоя полза за постигане на целите си. Да си „войник“ или „борец“, не означава да не изпитвах страх и притеснение, а да участваш в живота, въпреки тях. Да излизаш на тепиха и да преодоляваш на терен всяка ситуация, независимо от емоциите и мислите, които тя поражда.
При работата си в ЦПС, години наред забелязвам как мнозина са склонни да премислят и предъвкват отново и отново ситуациите, грешките си, миналите разговори и взаимоотношения и да свръх-анализират, какво е можело да направят по-добре или по-различно. Други, прекарват огромни количества време в мисли за това, което може да се обърка занапред или да гадаят относно бъдещите препятствия по пътя си. Това премисляне и предъвкване точи енергия и разсейва вниманието и измества фокуса от това, което всъщност би могло и би трябвало да се направи.
Забелязах също, че това, в което хората вярват и приемат за истина в главата си, се отразява и върху тялото.
Притеснението е като гореща пещ – ще ви заболи, ако настоявате да я (го) пипате.
Затова често, заедно с продължителното притеснение и „стресиране“, идват напрегнатите мускули, лесна уморяемост и/или главоболия. Когато стресирате ума си, тялото ви също става стресирано. (Вижте също: Потискане на емоциите)
Интерпретацията на психичните, емоционални и физическите ни състояния, породени от притесненията са ключови за тяхната продължителност и тежест. Някои хора толкова много се тревожат (дори от самото притеснение), че се нажежават точно като гореща печка, на която сами се парят, но вместо да охладят, наливат още масло в огъня и доброволно се варят на бавен огън.
Притеснението, което е продължително и не е приведено в действие, е толкова полезно, колкото климатик на мотоциклет – само хаби енергия, но не помага в ситуацията.
Като киселина, притеснението може да ви разяде отвътре, ако позволите да влезне в главата ви (тялото ви) и да доминира живота ви ежедневно.
Вярно е, че има безброй неща, за които хората се притесняваме ежедневно – за работата, за децата, за пари, за времето, за безопасността, за здравето, но има някои неща, които трябва да обмислим:
Затова…
Заменете притеснението с действие!
Не съществува научна формула или езотерична мантра, нито утвърждения, които ще накарат притеснението да изчезне…
Или направете нещо относно това, което ви тревожи или махнете с ръка и си кажете: „Карай да върви!“
И така, вместо да се притеснявате относно какво може да се случи с даден проблем, който имате, направете нещо малко, което може да допринесе за голямата картина. Предприемайте малки стъпки всеки ден, дори ако те носят съвсем малко подобрение.
От действието идват резултатите.
Запишете своя час за консултация, за да видим какви действия може да предприемете ДНЕС, за да управлявате своята тревожност ефективно!
Затова често, заедно с продължителното притеснение и „стресиране“, идват напрегнатите мускули, лесна уморяемост и/или главоболия. Когато стресирате ума си, тялото ви също става стресирано. (Вижте също: Потискане на емоциите)
Интерпретацията на психичните, емоционални и физическите ни състояния, породени от притесненията са ключови за тяхната продължителност и тежест. Някои хора толкова много се тревожат (дори от самото притеснение), че се нажежават точно като гореща печка, на която сами се парят, но вместо да охладят, наливат още масло в огъня и доброволно се варят на бавен огън.
Притеснението, което е продължително и не е приведено в действие, е толкова полезно, колкото климатик на мотоциклет – само хаби енергия, но не помага в ситуацията.
Като киселина, притеснението може да ви разяде отвътре, ако позволите да влезне в главата ви (тялото ви) и да доминира живота ви ежедневно.
Вярно е, че има безброй неща, за които хората се притесняваме ежедневно – за работата, за децата, за пари, за времето, за безопасността, за здравето, но има някои неща, които трябва да обмислим:
- Притеснението не променя ситуацията
- Притеснението няма да направи времето да тече по-бързо
- Притеснението няма да ви изведе по-бързо от трафика, в който сте заседнали.
- Притеснението създава илюзия, че правим нещо, когато всъщност нищо не правим.
- Притеснението няма да ви свърши работата…
Затова…
Заменете притеснението с действие!
Не съществува научна формула или езотерична мантра, нито утвърждения, които ще накарат притеснението да изчезне…
Или направете нещо относно това, което ви тревожи или махнете с ръка и си кажете: „Карай да върви!“
И така, вместо да се притеснявате относно какво може да се случи с даден проблем, който имате, направете нещо малко, което може да допринесе за голямата картина. Предприемайте малки стъпки всеки ден, дори ако те носят съвсем малко подобрение.
От действието идват резултатите.
Запишете своя час за консултация, за да видим какви действия може да предприемете ДНЕС, за да управлявате своята тревожност ефективно!
