Продължаваме със знаците, които ни показват, че има нужда да подобрим границите си.
4. Склонен си да се претоварваш/престараваш, след което се чувстваш затрупан, изтощен и обиден. И това често се случва навсякъде: в семейството, с приятелства, други връзки и на работата – поемате повече отколкото е разумно и не отговаря на вашия капацитет да се справите сами. И естествено, накрая резервоара ви се изпразва, защото постоянно казвате: Да, да, да…и да. (Това се свърза с това, което говорихме в първа точка.) Вследствие на това Да-кане, вие се пренатоварвате, а в резултат сте толкова прегорели, че накрая започвате да се чувствате обидени, огорчени и гневни на хората около вас, въпреки че всичко това всъщност е започнало от вашата собствена потребност да казвате „да“ (дори, когато не ви питат) и поемане на повече отговорности, отколкото е възможно във вашия капацитет. Хората обикновено тук отговарят така: „Но аз нямам избор. Аз съм зает и трябва да се справям с всички тези неща.“ Или може да имам възрастни родители и работата ми е много динамична и изискваща, или имам малки деца, т.е. аз съм прегорял извън моята воля. Разбира се, че ние не може да отречем изискванията на реалността, но трябва да признаем до каква степен сами допринасяме за собственото си страдание и това може да изглежда по следния начин: не търсим помощ или не приемаме помощ, когато ни се предлага. Друг пример е някакво саможертвено, мъченическо поведение от типа: „О, аз ще го направя сам, защото така е по-лесно и по-бързо.“ Освен това, „Никой не може да го направи по-добре от мен!“ или даже „те вообще не биха могли да го направят без мен“, при което не позволяваме на други хора да се включат. Това е определено знак, че имате нужда от по-добри граници около вашето време и енергия.И това може да означава, че ще се наложи да разочаровате някои хора.
Когато открием такива тенденции, тук е важно да полюбопитстваме навътре в себе си:
Трябва да помислим също: „Какво ще ми струва, ако продължавам да живея по този начин?“ Каква е цената, която плащаш, за:
Да си постоянно на разположение за всеки.
Да се чувстваш длъжен да отговориш веднага на имейла, който са ти пратили от работата. Да си в постоянна готовност да се отзовеш, дори в малките часове за служебни задачи, при повикване от шефа ти.
Да се чувстваш, че трябва да си винаги на разположение на приятел, който преминава през трудности, за да може той да вентилира емоционално, дори и ти да нямаш сили в момента.
Да си постоянно грижовен към родителя си и да отделяш всеки уикенд за негови нужди.
Да отдаваш цялото си свободно време да се тревожиш или „оправяш живота“ на порасналите си деца, на другите близки и познати.
Ето Ви една новина:
Не е нужно да сте на разположение на всеки по всяко време. Ако се чувствате по този начин, обаче, е добър знак, че има нужда да поработите върху своите граници.
5. Дори да поставиш граници, ти е трудно да ги поддържаш, да следваш новия курс. Това е често срещано при много хора, които, след като открият, че имат проблеми с границите си, правят първата стъпка и поставят някаква рамка, но после не уважават собствените си решения и се затрудняват да задържат нещата при новите условия, да удържат на думата си. Това е най-честата причина, която ги кара да дават на другите не само втори шансове, но и трети, четвърти, пети…когато става въпрос за лошо отношение към тях във връзките, както и на ситуации, които не са здравословни за тях. Затова е важно да отбележим, че границите са много повече от думи, не е просто да кажем: „Моля, не прави това повече.“ Ако човека не си взема бележка и продължава да се държи по определения начин, то идва момент, в който вашата граница трябва да се превърне в действие. Трябва да премине линията от думи и комуникация към следствие. Защото при липса на отчетност, за съжаление (и това може да бъде много разочароващо или изнервящо, особено във връзките), някои хора ще продължат да пресичат тази линия…. особено, ако няма други последствия, освен вашето временно недоволство, дори избухване. Имах една клиентка, която казваше: „Майка ми вика, ядосва се, трещи, но накрая пак става на моето.“ Ако поставянето на граница за вас представлява да се ядосате, да сложите ръце на кръста и да попитате: „как можа?!“, но след това ви мине и си продължите по старому, то вашето е по-скоро празнословие, отколкото ограничение. Това може да бъде обект на цяла отделна тема: точно как изглежда, когато поддържаме границите си и как да следваме новия курс, който сме определили. Но засега е достатъчно да осъзнаете, че ако ви е трудно да задържите границите там, където сте ги определили и вече са комуникирани с някого, то вие има да работите допълнително.
4. Склонен си да се претоварваш/престараваш, след което се чувстваш затрупан, изтощен и обиден. И това често се случва навсякъде: в семейството, с приятелства, други връзки и на работата – поемате повече отколкото е разумно и не отговаря на вашия капацитет да се справите сами. И естествено, накрая резервоара ви се изпразва, защото постоянно казвате: Да, да, да…и да. (Това се свърза с това, което говорихме в първа точка.) Вследствие на това Да-кане, вие се пренатоварвате, а в резултат сте толкова прегорели, че накрая започвате да се чувствате обидени, огорчени и гневни на хората около вас, въпреки че всичко това всъщност е започнало от вашата собствена потребност да казвате „да“ (дори, когато не ви питат) и поемане на повече отговорности, отколкото е възможно във вашия капацитет. Хората обикновено тук отговарят така: „Но аз нямам избор. Аз съм зает и трябва да се справям с всички тези неща.“ Или може да имам възрастни родители и работата ми е много динамична и изискваща, или имам малки деца, т.е. аз съм прегорял извън моята воля. Разбира се, че ние не може да отречем изискванията на реалността, но трябва да признаем до каква степен сами допринасяме за собственото си страдание и това може да изглежда по следния начин: не търсим помощ или не приемаме помощ, когато ни се предлага. Друг пример е някакво саможертвено, мъченическо поведение от типа: „О, аз ще го направя сам, защото така е по-лесно и по-бързо.“ Освен това, „Никой не може да го направи по-добре от мен!“ или даже „те вообще не биха могли да го направят без мен“, при което не позволяваме на други хора да се включат. Това е определено знак, че имате нужда от по-добри граници около вашето време и енергия.И това може да означава, че ще се наложи да разочаровате някои хора.
Когато открием такива тенденции, тук е важно да полюбопитстваме навътре в себе си:
- Какво си мисля, че ще стане, ако не живея по този начин? Т.е. Ако не съм свръхфункциониращ? Ако не се претоварвам, не давам толкова много навън и се саможертвам до краен предел.
Трябва да помислим също: „Какво ще ми струва, ако продължавам да живея по този начин?“ Каква е цената, която плащаш, за:
Да си постоянно на разположение за всеки.
Да се чувстваш длъжен да отговориш веднага на имейла, който са ти пратили от работата. Да си в постоянна готовност да се отзовеш, дори в малките часове за служебни задачи, при повикване от шефа ти.
Да се чувстваш, че трябва да си винаги на разположение на приятел, който преминава през трудности, за да може той да вентилира емоционално, дори и ти да нямаш сили в момента.
Да си постоянно грижовен към родителя си и да отделяш всеки уикенд за негови нужди.
Да отдаваш цялото си свободно време да се тревожиш или „оправяш живота“ на порасналите си деца, на другите близки и познати.
Ето Ви една новина:
Не е нужно да сте на разположение на всеки по всяко време. Ако се чувствате по този начин, обаче, е добър знак, че има нужда да поработите върху своите граници.
5. Дори да поставиш граници, ти е трудно да ги поддържаш, да следваш новия курс. Това е често срещано при много хора, които, след като открият, че имат проблеми с границите си, правят първата стъпка и поставят някаква рамка, но после не уважават собствените си решения и се затрудняват да задържат нещата при новите условия, да удържат на думата си. Това е най-честата причина, която ги кара да дават на другите не само втори шансове, но и трети, четвърти, пети…когато става въпрос за лошо отношение към тях във връзките, както и на ситуации, които не са здравословни за тях. Затова е важно да отбележим, че границите са много повече от думи, не е просто да кажем: „Моля, не прави това повече.“ Ако човека не си взема бележка и продължава да се държи по определения начин, то идва момент, в който вашата граница трябва да се превърне в действие. Трябва да премине линията от думи и комуникация към следствие. Защото при липса на отчетност, за съжаление (и това може да бъде много разочароващо или изнервящо, особено във връзките), някои хора ще продължат да пресичат тази линия…. особено, ако няма други последствия, освен вашето временно недоволство, дори избухване. Имах една клиентка, която казваше: „Майка ми вика, ядосва се, трещи, но накрая пак става на моето.“ Ако поставянето на граница за вас представлява да се ядосате, да сложите ръце на кръста и да попитате: „как можа?!“, но след това ви мине и си продължите по старому, то вашето е по-скоро празнословие, отколкото ограничение. Това може да бъде обект на цяла отделна тема: точно как изглежда, когато поддържаме границите си и как да следваме новия курс, който сме определили. Но засега е достатъчно да осъзнаете, че ако ви е трудно да задържите границите там, където сте ги определили и вече са комуникирани с някого, то вие има да работите допълнително.
И сега накъде?
Осъзнаването на тези 5 знака ще ни даде възможност за избор, но първо трябва да полюбопитстваме:
Какво се страхувам, че ще стане, ако поставя здравословни граници?
Това е заредена минна област за много от нас, защото се отнася до нашите страхове.
Дали се страхувам от това, че няма да ме харесат, …че ще бъда размазан от някого,…че някой ще се възползва от мен, …че ще ме изоставят (ако поставя граници),.. че хората ще помислят, че съм груб, егоистичен, ….
И още мощни въпроси:
Осъзнаването ни дава избор.
Напомняме, че
Изборът да не правиш нищо, също е избор. ;)
Осъзнаването на тези 5 знака ще ни даде възможност за избор, но първо трябва да полюбопитстваме:
Какво се страхувам, че ще стане, ако поставя здравословни граници?
Това е заредена минна област за много от нас, защото се отнася до нашите страхове.
Дали се страхувам от това, че няма да ме харесат, …че ще бъда размазан от някого,…че някой ще се възползва от мен, …че ще ме изоставят (ако поставя граници),.. че хората ще помислят, че съм груб, егоистичен, ….
И още мощни въпроси:
- Какво е моето типично поведение – това, което по принцип правя?
- Какво ще стане, ако не направя това, с което съм свикнал?
Осъзнаването ни дава избор.
Напомняме, че
Изборът да не правиш нищо, също е избор. ;)
