Често най-философското разбиране, използвано за описание на реалността е, че „тя е такава, каквато е“. Това означава, че някои неща в живота са просто извън нашия контрол. В живота, постоянно се случват неща извън нашия контрол – инциденти, заболявания, финансови затруднения, загуба на работа, хората мигрират, децата порастват и си тръгват от дома, колите и вещите ни овехтяват, износват се и т.н.
„Всичко тече, всичко се променя“, е казал Хераклит още преди новата ера. А как реагираме ние на тези промени и „неканени гости“ от неприятности? Малцина са тези, които успяват да приемат стоически реалността. Често ние треперим над предвидими и непредвидими неща/ситуации и се тревожим дълбоко. Много често се притесняваме, защото осъзнаваме, че нищо повече не можем да направим в дадената ситуация. А дали е така?! Всъщност, тревогата може да задълбочи отчаянието.
Всеки духовен водач ни казва, че трябва да приемаме реалността такава, каквато е, но как? Какво означава това?
В случая, да предприемем стъпки по обмислянето на осъзнато решение за това, което можем и не можем да контролираме в живота си е вече добро начало.
„Всичко тече, всичко се променя“, е казал Хераклит още преди новата ера. А как реагираме ние на тези промени и „неканени гости“ от неприятности? Малцина са тези, които успяват да приемат стоически реалността. Често ние треперим над предвидими и непредвидими неща/ситуации и се тревожим дълбоко. Много често се притесняваме, защото осъзнаваме, че нищо повече не можем да направим в дадената ситуация. А дали е така?! Всъщност, тревогата може да задълбочи отчаянието.
Всеки духовен водач ни казва, че трябва да приемаме реалността такава, каквато е, но как? Какво означава това?
В случая, да предприемем стъпки по обмислянето на осъзнато решение за това, което можем и не можем да контролираме в живота си е вече добро начало.
Притеснението за нещата създава илюзия, че всъщност правим нещо, когато не правим нищо.
Едно от ключовите неща, с които се опитваме да помогнем на хората, които идват на консултации в Серенити, е да ги насочим да помислят върху това какъв контрол имат върху разнообразните проблеми и ситуации в живот си. Да поемеш или възстановиш контрола върху своите мисли, чувства и поведение е първа крачка към подобряване на състоянието/ситуацията, в която сме изпаднали.
Забележете, тук не става въпрос за тези, които искат да контролират всичко и всеки в живота си, а за управление на собствените ни настроения, реакции и поведение в ситуациите – нещата, които зависят от нас.
Обикновено, мненията относно степента на контрол, който притежават хората е субективен и зависи от личностните характеристики, опитността и обстоятелствата около индивида, но почти винаги получаваме утвърдителен отговор от тях. Често клиентите потвърждават „все някакъв“ контрол върху проблемите и ситуациите си, като той може да варира от изключително малък до изключително висок.
Веднъж, след като човек приеме, че има някакъв контрол (дори 1%) върху проблемната ситуация, се обръщаме към действията и реакциите: „Правите ли всичко, което можете да направите по отношение на нещата, които може да контролирате в живота си?“. Рядко получаваме абсолютно „да“ като отговор, защото нашето поведение не винаги е в унисон с настоящите ни нужди, независимо колко належащи са те. Точно тогава идва притеснението – когато осъзнаваме, че не правим това, което може и трябва да направим.
Питали ли сте се защо прекарваме толкова време в притеснение? Отговорът е доста опростен, но ето ви едно от обясненията: притеснението за нещата създава илюзия, че всъщност правим нещо, когато не правим нищо.
Ако пък отговорът на въпроса, зададен по-горе, е 100% да, то е редно да се запитаме: Защо тогава се притеснявам? Може би се опитвам да управлявам неща, извън обсега на моя контрол (хора, външна среда и т.н.) ?
Забележете, тук не става въпрос за тези, които искат да контролират всичко и всеки в живота си, а за управление на собствените ни настроения, реакции и поведение в ситуациите – нещата, които зависят от нас.
Обикновено, мненията относно степента на контрол, който притежават хората е субективен и зависи от личностните характеристики, опитността и обстоятелствата около индивида, но почти винаги получаваме утвърдителен отговор от тях. Често клиентите потвърждават „все някакъв“ контрол върху проблемите и ситуациите си, като той може да варира от изключително малък до изключително висок.
Веднъж, след като човек приеме, че има някакъв контрол (дори 1%) върху проблемната ситуация, се обръщаме към действията и реакциите: „Правите ли всичко, което можете да направите по отношение на нещата, които може да контролирате в живота си?“. Рядко получаваме абсолютно „да“ като отговор, защото нашето поведение не винаги е в унисон с настоящите ни нужди, независимо колко належащи са те. Точно тогава идва притеснението – когато осъзнаваме, че не правим това, което може и трябва да направим.
Питали ли сте се защо прекарваме толкова време в притеснение? Отговорът е доста опростен, но ето ви едно от обясненията: притеснението за нещата създава илюзия, че всъщност правим нещо, когато не правим нищо.
Ако пък отговорът на въпроса, зададен по-горе, е 100% да, то е редно да се запитаме: Защо тогава се притеснявам? Може би се опитвам да управлявам неща, извън обсега на моя контрол (хора, външна среда и т.н.) ?
Нека вземем за пример настоящата ситуация на Covid-19.
ТоваСитуацията е налице и много от нещата са извън наш контрол. Това, което трябва да приемем е, че тя съществува, т.е. това което е станало е станало. Такова е каквото е. Всичко, което може да контролираме е това, което правим вследствие. Да се насочим към разбиране на нашите реакции и настроения. И така, въпросите, които може да си зададем отново се отнасят до следствията от ситуацията.
Вероятно на първия въпрос малцина ще отговорят реалистично в големи проценти, но забележете как се променя нагласата с втория въпрос. Ако на третия въпрос сте отговорили с „не“, значи има върху какво още да помислите по отношение на вашите реакции в дадената ситуация. Ако пък сте отговорили с „Да“, то няма от какво да се притеснявате.
Нека си припомним една мъдрост, популяризирана от теолога Райнхолд Нибур, известна в днешно време като Молитва за душевен покой - Serenity Prayer:
„Отче, дай ни смелост да променим това, което трябва (и може) да бъде променено, спокойствието да приемем онова, за което не може да се помогне, и проницателността да познаем разликата между двете.“
Какво ни казва тази молитва:
Нещата, които не може да променим, са извън нашия контрол. Най-доброто, което можем да направим е да приемем, че има неконтролирани неща, ситуации и събития в живота ни. А нещата, които можем да променим, са (до известна степен) в нашия контрол. Понякога се изискват големи усилия и кураж да направим това, което е нужно. Вместо това, често харчим твърде много енергия в опита си да променим неща, които са извън нашия контрол.
И така,
Можете ли да предприемете активни стъпки, за да управлявате нещата, които са във ваш контрол, вместо да се притеснявате излишно за нещата, извън него?
- Колко контрол имам върху това, което се случва сега от 0 до 100%? .....................................................
- Колко контрол имам върху това какви действия ще предприема от тук нататък от 0 до 100%?..............................................................................
- По отношение на нещата, които мога да контролирам, правя ли всичко, което мога да направя? – ДА/НЕ ....................................................
Вероятно на първия въпрос малцина ще отговорят реалистично в големи проценти, но забележете как се променя нагласата с втория въпрос. Ако на третия въпрос сте отговорили с „не“, значи има върху какво още да помислите по отношение на вашите реакции в дадената ситуация. Ако пък сте отговорили с „Да“, то няма от какво да се притеснявате.
Нека си припомним една мъдрост, популяризирана от теолога Райнхолд Нибур, известна в днешно време като Молитва за душевен покой - Serenity Prayer:
„Отче, дай ни смелост да променим това, което трябва (и може) да бъде променено, спокойствието да приемем онова, за което не може да се помогне, и проницателността да познаем разликата между двете.“
Какво ни казва тази молитва:
Нещата, които не може да променим, са извън нашия контрол. Най-доброто, което можем да направим е да приемем, че има неконтролирани неща, ситуации и събития в живота ни. А нещата, които можем да променим, са (до известна степен) в нашия контрол. Понякога се изискват големи усилия и кураж да направим това, което е нужно. Вместо това, често харчим твърде много енергия в опита си да променим неща, които са извън нашия контрол.
И така,
Можете ли да предприемете активни стъпки, за да управлявате нещата, които са във ваш контрол, вместо да се притеснявате излишно за нещата, извън него?
