Повечето хора, с които работя, откриват нужда да подобрят своите граници с другите. Много аспекти в живота ни могат да бъдат повлияни от слабите лични граници, освен това може да има огромен ефект върху нивата на вашата енергия. Ето 5-те най-чести сигнали, че може и вие да се нуждаете да подобрите вашите:
Без значение дали става въпрос за приятели, близки или колеги на работата, вашия подтик е да кажете Да и да вървите по течението, вместо да кажете истината относно вашите предпочитания или капацитет. Дори, някои хора отиват в абсолютната крайност да гледат на своите нужди като неудобство за другите и да ги омаловажават до краен предел. Обикновено казват, че го правят в името на хората около тях. Подобно на това е, когато казвате НЕ, но отъждествявате отказа ви с идеята, че сте егоисти.
Ако забелявате, че казвате Да, когато всъщност мислите НЕ, за да не „клатите“ лодката, „да запазите мира“ или да бъдете одобрени, харесани, това определено е знак, че вашите граници може да се нуждаят от ремонт.
2. Поемаш отговорност за други хора …. отговорност за техните проблеми, техните емоции, техните настроения. Опитвате се да поемете контрол и микроуправление на чуждия живот, независимо дали те го искат или не. Ако предлагате да го вземете на плещите си и да го „оправите“ и съответно се „посявате“ в нечий живот със спасителната си мисия, то вие определено имате нужда да работите върху границите си. Това е много увреждащо и за двете страни, защото вие изземате есенциално нещо, върху което всъщност нямате никакъв контрол и дори не е ваша работа. Тази идея често се нарича enmeshment*. Такъв вид намеса демонстрира, че не съзнавате къде свършвате вие и къде започва другия, така че… „очаквам да поемеш всички мои проблеми и аз да поема всички твои“.
Друг пример за това е предлагане на безвъзмездни (непотърсени!) съвети, мислейки си, че ти знаеш по-добре от другите как те трябва да живеят живота си, как да си решат проблемите или да подходят в дадена ситуация, т.е. буквално „растете там, където не ви садят“, за да се намесвате. Това е въпрос относно границите и е нещо, върху което има да се работи, независимо колко си повтаряш, че си полезен, го правиш за добро и просто помагаш на другите.
Друга версия на същото е: „Ако не съм аз (ако не направя това или онова), всичко ще се разпадне! - Ако не съм аз да им помогна, да се грижа за емоциите им, да им помогна да се развеселят, когато са тъжни, всичко ще се провали.“ И това ваше свръхфункциониране отключва нечие друго под-функциониране или дадена дисфункция. Това не е в услуга на никого и определено не е във ваш интерес, така че ако забелязвате такъв модел в себе си и тенденция да се чувствате отговорни за нещата на другите, то има да изградите по-добри граници.
3. Често се съпротивлявате или избягвате хора и ситуации, в които предчувствате, че границите ви ще бъдат пресечени, защото не вярваш в себе си, не се доверяваш на способностите си да ги поставиш добре.
Какво имаме предвид: Например, ако знаеш, че даден приятел преминава през тежък период и обикновено идва при теб за съвет, но в момента не се чувствате в състояние да го издържите, вместо да го изкомуникирате по този начин:
„Ей, съжалявам, че не се чувстваш много добре. Знам, че минаваш през труден период, но съм изключително изморен от работата тази седмица и наистина нямам капацитета в момента да говоря относно това, може ли да разговаряме отново след няколко дни?“, вие се чувствате толкова неудобно да го кажете директно, че вместо това започвате да избягвате човека и ситуацията. От тук може да са тръгнали поредица от ситуации, които в крайна сметка трайно влошават отношенията ви.
Други примери за това са избягването на обаждания от член на семейството, когато не знаете как да се справите с границите си; избягване/отлагане на труден разговор с някого от работа, защото не сте сигурни, че ще успеете да уважите и управлявате своите собствени нужди и да поставите линията, когато те се нарушават. Съответно, започвате да се обръщате на другата страна в стремежа си да избегнете ситуацията и погледа на другия, защото познавате себе си и знаете, че ако се засечете, вие няма да се застъпите за себе си, да се оградите и защитите в безопасни граници….. Подсъзнателно “знам, че ще се свия, ще ихкам, охкам, мрънкам, ще умиротворявам, докато не поема отговорностите на другите, но не искам да го правя, защото знам какво ви коства, затова просто ще го игнорирам/избягвам.“ Може би в определени обстоятелства това би могло да бъде по-добрия вариант за избор, но в повечето случаи от това е повод за поредица от "недоразумения". По-здравословния път е да се ангажираме с директното решение на проблема или казуса. Да поставим граници, вместо да избягваме ситуацията, за да не ни се налага да го правим, в надеждата, че проблема ще се разреши от самосебе си и без нашето участие. Самият факт, че забелязвате, че го правите, вече е знак, че има нужда да работите за изграждане на по-добри граници. При това, тук не става въпрос единствено за поставянето на самите граници, а първо за начина, по който вие се отнасяте към идеята за поставянето на граници – начина ви на мислене относно нуждата от граници.
Поради обема на статията, ще я разделим на две.
Следва продължение.....
- Често се чувстваш виновен/а, когато казваш „не“.
Без значение дали става въпрос за приятели, близки или колеги на работата, вашия подтик е да кажете Да и да вървите по течението, вместо да кажете истината относно вашите предпочитания или капацитет. Дори, някои хора отиват в абсолютната крайност да гледат на своите нужди като неудобство за другите и да ги омаловажават до краен предел. Обикновено казват, че го правят в името на хората около тях. Подобно на това е, когато казвате НЕ, но отъждествявате отказа ви с идеята, че сте егоисти.
Ако забелявате, че казвате Да, когато всъщност мислите НЕ, за да не „клатите“ лодката, „да запазите мира“ или да бъдете одобрени, харесани, това определено е знак, че вашите граници може да се нуждаят от ремонт.
2. Поемаш отговорност за други хора …. отговорност за техните проблеми, техните емоции, техните настроения. Опитвате се да поемете контрол и микроуправление на чуждия живот, независимо дали те го искат или не. Ако предлагате да го вземете на плещите си и да го „оправите“ и съответно се „посявате“ в нечий живот със спасителната си мисия, то вие определено имате нужда да работите върху границите си. Това е много увреждащо и за двете страни, защото вие изземате есенциално нещо, върху което всъщност нямате никакъв контрол и дори не е ваша работа. Тази идея често се нарича enmeshment*. Такъв вид намеса демонстрира, че не съзнавате къде свършвате вие и къде започва другия, така че… „очаквам да поемеш всички мои проблеми и аз да поема всички твои“.
Друг пример за това е предлагане на безвъзмездни (непотърсени!) съвети, мислейки си, че ти знаеш по-добре от другите как те трябва да живеят живота си, как да си решат проблемите или да подходят в дадена ситуация, т.е. буквално „растете там, където не ви садят“, за да се намесвате. Това е въпрос относно границите и е нещо, върху което има да се работи, независимо колко си повтаряш, че си полезен, го правиш за добро и просто помагаш на другите.
Друга версия на същото е: „Ако не съм аз (ако не направя това или онова), всичко ще се разпадне! - Ако не съм аз да им помогна, да се грижа за емоциите им, да им помогна да се развеселят, когато са тъжни, всичко ще се провали.“ И това ваше свръхфункциониране отключва нечие друго под-функциониране или дадена дисфункция. Това не е в услуга на никого и определено не е във ваш интерес, така че ако забелязвате такъв модел в себе си и тенденция да се чувствате отговорни за нещата на другите, то има да изградите по-добри граници.
3. Често се съпротивлявате или избягвате хора и ситуации, в които предчувствате, че границите ви ще бъдат пресечени, защото не вярваш в себе си, не се доверяваш на способностите си да ги поставиш добре.
Какво имаме предвид: Например, ако знаеш, че даден приятел преминава през тежък период и обикновено идва при теб за съвет, но в момента не се чувствате в състояние да го издържите, вместо да го изкомуникирате по този начин:
„Ей, съжалявам, че не се чувстваш много добре. Знам, че минаваш през труден период, но съм изключително изморен от работата тази седмица и наистина нямам капацитета в момента да говоря относно това, може ли да разговаряме отново след няколко дни?“, вие се чувствате толкова неудобно да го кажете директно, че вместо това започвате да избягвате човека и ситуацията. От тук може да са тръгнали поредица от ситуации, които в крайна сметка трайно влошават отношенията ви.
Други примери за това са избягването на обаждания от член на семейството, когато не знаете как да се справите с границите си; избягване/отлагане на труден разговор с някого от работа, защото не сте сигурни, че ще успеете да уважите и управлявате своите собствени нужди и да поставите линията, когато те се нарушават. Съответно, започвате да се обръщате на другата страна в стремежа си да избегнете ситуацията и погледа на другия, защото познавате себе си и знаете, че ако се засечете, вие няма да се застъпите за себе си, да се оградите и защитите в безопасни граници….. Подсъзнателно “знам, че ще се свия, ще ихкам, охкам, мрънкам, ще умиротворявам, докато не поема отговорностите на другите, но не искам да го правя, защото знам какво ви коства, затова просто ще го игнорирам/избягвам.“ Може би в определени обстоятелства това би могло да бъде по-добрия вариант за избор, но в повечето случаи от това е повод за поредица от "недоразумения". По-здравословния път е да се ангажираме с директното решение на проблема или казуса. Да поставим граници, вместо да избягваме ситуацията, за да не ни се налага да го правим, в надеждата, че проблема ще се разреши от самосебе си и без нашето участие. Самият факт, че забелязвате, че го правите, вече е знак, че има нужда да работите за изграждане на по-добри граници. При това, тук не става въпрос единствено за поставянето на самите граници, а първо за начина, по който вие се отнасяте към идеята за поставянето на граници – начина ви на мислене относно нуждата от граници.
Поради обема на статията, ще я разделим на две.
Следва продължение.....
Материалът е подготвен по Стефани Риг.
Използвани са също определения от Wiki
*Enmeshment е понятие в психологията и психотерапията, въведено от Салвадор Минучин (1921-2017 г.), за да опише семейства, в които личните граници са размити, подсистемите не са диференцирани, а прекалената грижа за другите води до загуба на автономно развитие. За токсично вплетеното дете носените от възрастния чувства могат да бъдат единствените, които познава, като надделяват и засенчват неговите собствени. Вкопчено в родителските нужди, хванато в капана на разминаваща се ролева функция, детето може да загуби способността си за самонасочване на собствената си отличителност под тежестта на "психическото кръвосмешение" и ако семейният натиск се засили, може да се окаже идентифициран пациент или семеен жертвен агнец.
Понякога терминът се прилага за поглъщащи съзависими отношения, при които е налице нездрава симбиоза.
References
1. ^ H. & L. Goldberg, Family Therapy: An Overview (2008)
2. ^ Virginia Satir, Peoplemaking (1983) p. 167
3. ^ R. C. Schwartz, Internal Family Systems Therapy (1997)
4. ^ Robert Bly, Iron John (1991) pp. 170, 185–7.
5. ^ Goldberg, p. 239
6. ^ John Bradshaw, Reclaiming Virtue (2009) p. 390
7. ^ Bradshaw, p. 272
8. ^ R. Abell, Own Your Own Life (1977) pp. 119–22
Понякога терминът се прилага за поглъщащи съзависими отношения, при които е налице нездрава симбиоза.
References
1. ^ H. & L. Goldberg, Family Therapy: An Overview (2008)
2. ^ Virginia Satir, Peoplemaking (1983) p. 167
3. ^ R. C. Schwartz, Internal Family Systems Therapy (1997)
4. ^ Robert Bly, Iron John (1991) pp. 170, 185–7.
5. ^ Goldberg, p. 239
6. ^ John Bradshaw, Reclaiming Virtue (2009) p. 390
7. ^ Bradshaw, p. 272
8. ^ R. Abell, Own Your Own Life (1977) pp. 119–22
