Най-голямата заблуда, която може да си причиним е, че ВСИЧКО ЩЕ СИ БЪДЕ КАТО ПРЕДИ, че ВСИЧКО ще се върне към НОРМАЛНОТО.
Всеки, който си е чупил крак, си мечтае да върви изправен и с грациозна походка КАКТО ПРЕДИ. Всеки страдаш от каквато и да е физическа или психическа травма си мечтае да се върне към това, което е бил ПРЕДИ. Само че, това е основната причина, поради която жените, подложени на домашно насилие се връщат при насилника: За да се върнат към НОРМАЛНОТО – към нормалното си функциониране преди травмата.
Това е като да отидеш на концерт на любим артист и да искаш да слушаш само старите хитове. Изпълнителят има и нови песни, ама ние не искаме да ги чуем. Постоянно го натискаме да ни изсвири старите парчета, защото тях познаваме най-добре. А може би новите са по-добри?! – няма да разберем, докато не пожелаем да ги чуем, да ги възприемем и затвърдим.
Уж си мечтаехме за промяна, обаче веднъж преживели ужаса на травмиращото събитие, се стремим всичко да е по старому. Точно това „старому“ обаче ни е довело до проблемите – физически или емоционални – често и двете.
Не е свършило, докато не свърши!
Работата ми с хора, преживели травми потвърди максимата на изследователите, че най-честия предиктор да станете жертва е, ако вече сте били жертва. И какво да правим тогава? Да се барикадираме в някаква крепост, да живеем живота си в страх, тревожност или гняв към обстоятелствата? Да се депресираме и да оставим мислите ни за ужасните събития да ни държат далеч от сън, работа или други обичайни дейности? Разбира се, тези реакции са обичайни, но не са здравословни. Някои предпочитат да се придържат към такова поведение, но има неща, които може да направим, за да го облекчим.
Естествена реакция на човека е да се опита някак да продължи нататък живота си след проблемите, за да се завърне към „нормалния си живот“. До тук това е разумно, но малко хора се замислят върху това, което са направили, за да се стигне до тук и какво могат да направят, за да станат нещата ПО-ДОБРЕ ОТ ПРЕДИ. И тук идва проблемът – завръщането към „нормалния“ живот. В това „завръщане към нормалното“ се крие ретроградното движение на проблемите ни. То не се управлява от космически вихри и планети, а от МЕН. Ретроградното МЕН, което се опитва да възстанови статуквото.
След като задвижващата подсъзнателна сила да продължим нататък е „завръщането към нормалното“, ние даваме още един шанс на проблемите да се завърнат към нас – на жената да се върне към насилника си, на болния към навиците, които са го довели до болестта, на финансово затруднения – към празния джоб…. Ще си измислим хиляди причини, за да се върнем към ставите неефективни навици: липса на време, липса на пари, домашни ангажименти, деца и лични характеристики, които оказват влияние върху решенията ни за търсене на удоволствие и „втори“ шанс за по-лесен, приятен живот. Набързо ще забравим кое ни доведе до проблема на първо място.
Да, ще се опитаме да направим всичко по силите ни, за да продължим нататък след проблемите, причинени от травмиращи / стресиращи събития, за да се завърнем към „нормалния“ живот. Но, повтарям: Рядко се замисляме дали това, което правим, всъщност ще направи нещата в живота ни по-добре. Това е причината отново и отново да се връщаме към старите проблеми и да преживяваме нови травми и щети – Ретроградното МЕН, а не ретроградния Меркурий. Има сложни причини за това да се случва, но единствено нашите реакции и поведение могат да окажат влияние върху това, което може да се случи ОТНОВО.
И нека се замислим днес върху това какви са нашите реакции в момента, в който си помислихме, че всичко вече е минало. Заровихме ли си главата в пясъка, отрекохме миналото и продължихме по старому? Поучихме ли се от опита и осъзнахме ли уроците за себе си и собственото поведение преди, по време на….? Преоценихме ли поведението си? Взимаме ли мерки да не се повтаря отново ситуацията? Ще се завърнем ли към това, от което толкова много ни е страх?
Истината е, че притежаваме набор от избори. Избори, които ще се случат, независимо от това, което правиш. Да не правиш нищо е избор. Да се опиташ да направиш това, което е по силите ти (в твоите възможности) е избор. Всичко зависи от теб.
Не е свършило, докато не свърши!
(It Ain't Over Til It's Over)
Всеки, който си е чупил крак, си мечтае да върви изправен и с грациозна походка КАКТО ПРЕДИ. Всеки страдаш от каквато и да е физическа или психическа травма си мечтае да се върне към това, което е бил ПРЕДИ. Само че, това е основната причина, поради която жените, подложени на домашно насилие се връщат при насилника: За да се върнат към НОРМАЛНОТО – към нормалното си функциониране преди травмата.
Това е като да отидеш на концерт на любим артист и да искаш да слушаш само старите хитове. Изпълнителят има и нови песни, ама ние не искаме да ги чуем. Постоянно го натискаме да ни изсвири старите парчета, защото тях познаваме най-добре. А може би новите са по-добри?! – няма да разберем, докато не пожелаем да ги чуем, да ги възприемем и затвърдим.
Уж си мечтаехме за промяна, обаче веднъж преживели ужаса на травмиращото събитие, се стремим всичко да е по старому. Точно това „старому“ обаче ни е довело до проблемите – физически или емоционални – често и двете.
Не е свършило, докато не свърши!
Работата ми с хора, преживели травми потвърди максимата на изследователите, че най-честия предиктор да станете жертва е, ако вече сте били жертва. И какво да правим тогава? Да се барикадираме в някаква крепост, да живеем живота си в страх, тревожност или гняв към обстоятелствата? Да се депресираме и да оставим мислите ни за ужасните събития да ни държат далеч от сън, работа или други обичайни дейности? Разбира се, тези реакции са обичайни, но не са здравословни. Някои предпочитат да се придържат към такова поведение, но има неща, които може да направим, за да го облекчим.
Естествена реакция на човека е да се опита някак да продължи нататък живота си след проблемите, за да се завърне към „нормалния си живот“. До тук това е разумно, но малко хора се замислят върху това, което са направили, за да се стигне до тук и какво могат да направят, за да станат нещата ПО-ДОБРЕ ОТ ПРЕДИ. И тук идва проблемът – завръщането към „нормалния“ живот. В това „завръщане към нормалното“ се крие ретроградното движение на проблемите ни. То не се управлява от космически вихри и планети, а от МЕН. Ретроградното МЕН, което се опитва да възстанови статуквото.
След като задвижващата подсъзнателна сила да продължим нататък е „завръщането към нормалното“, ние даваме още един шанс на проблемите да се завърнат към нас – на жената да се върне към насилника си, на болния към навиците, които са го довели до болестта, на финансово затруднения – към празния джоб…. Ще си измислим хиляди причини, за да се върнем към ставите неефективни навици: липса на време, липса на пари, домашни ангажименти, деца и лични характеристики, които оказват влияние върху решенията ни за търсене на удоволствие и „втори“ шанс за по-лесен, приятен живот. Набързо ще забравим кое ни доведе до проблема на първо място.
Да, ще се опитаме да направим всичко по силите ни, за да продължим нататък след проблемите, причинени от травмиращи / стресиращи събития, за да се завърнем към „нормалния“ живот. Но, повтарям: Рядко се замисляме дали това, което правим, всъщност ще направи нещата в живота ни по-добре. Това е причината отново и отново да се връщаме към старите проблеми и да преживяваме нови травми и щети – Ретроградното МЕН, а не ретроградния Меркурий. Има сложни причини за това да се случва, но единствено нашите реакции и поведение могат да окажат влияние върху това, което може да се случи ОТНОВО.
И нека се замислим днес върху това какви са нашите реакции в момента, в който си помислихме, че всичко вече е минало. Заровихме ли си главата в пясъка, отрекохме миналото и продължихме по старому? Поучихме ли се от опита и осъзнахме ли уроците за себе си и собственото поведение преди, по време на….? Преоценихме ли поведението си? Взимаме ли мерки да не се повтаря отново ситуацията? Ще се завърнем ли към това, от което толкова много ни е страх?
Истината е, че притежаваме набор от избори. Избори, които ще се случат, независимо от това, което правиш. Да не правиш нищо е избор. Да се опиташ да направиш това, което е по силите ти (в твоите възможности) е избор. Всичко зависи от теб.
Не е свършило, докато не свърши!
(It Ain't Over Til It's Over)
Травма обикновено се дефинира като някаква щета, нанесена ни от силен стрес, събитие или физическо нараняване. Обикновено тя се свързва с някакви физически и/или поведенчески трудности, в резултат на травмата, които могат да доведат до дълготрайни ефекти. Дори, когато ставаме свидетели на травмиращи събития за околните, може да ни доведе до изпитване на травматични симптоми.
Да счупим оковите на травмата!
Да счупим оковите на травмата!
