Често съм „силната“. Тази, за която казват: „Тя ще се оправи“. Дори когато крещя, че ми е тежко, че имам нужда от подкрепа – пак оставам някак пренебрегната. И болката е не толкова в трудностите, а в усещането, че съм невидима. Че моите чувства не се броят....
Позната ли ти е тази история?
Ти си човекът, към когото всички се обръщат за съвет. Виждаш това, което другите пропускат. Дарбите ти могат да променят животи… но въпреки това често се чувстваш невидима.
Тази история я чувам, и виждам, и дори преживявам почти всеки ден. Та разказва символично историята на една душевна борба – между скриването и излизането на светло.
Много жени живеем в този модел – „силните“, които всички виждат като опора, но рядко като хора с нужди и болки. И дори когато кажем, че не сме добре, често отговорът е мълчание или очакване сами да се справим.
Позната ли ти е тази история?
Ти си човекът, към когото всички се обръщат за съвет. Виждаш това, което другите пропускат. Дарбите ти могат да променят животи… но въпреки това често се чувстваш невидима.
Тази история я чувам, и виждам, и дори преживявам почти всеки ден. Та разказва символично историята на една душевна борба – между скриването и излизането на светло.
Много жени живеем в този модел – „силните“, които всички виждат като опора, но рядко като хора с нужди и болки. И дори когато кажем, че не сме добре, често отговорът е мълчание или очакване сами да се справим.
Какво е „Моделът на невидимостта“?
- Това е дълбоко вкоренен начин на съществуване, при който жената прави всички около себе си видими, а самата тя изчезва.
- Основна и идентичност: „Аз съм невидима“ / „Не съществувам“ / „Не ме виждат“.
- Истината: Тя е дошла, за да бъде видяна и да остави значимо влияние, но е научена, че ролята ѝ е да помага на другите да блестят.
Как се развива този модел?
- Започва в детството – момичето научава, че стойността му идва от това да се грижи за другите.
- Развива силна емпатия и прозорливост, но използва тези дарби само за чужда полза.
- Постепенно губи връзка със собствените си нужди и желания.
Това е историята на една душевна борба – между скриването и излизането на светло.
Даровете, скрити в модела
- Умение да вижда невидимото и неизказаното.
- Способност да лекува, да напътства и да вдъхновява.
- Дълбоко доверие, което другите изпитват към нея.
- Творческа визия – вижда възможности, които за другите остават скрити.
Как се разпознава моделът?
- Винаги поставя другите на първо място.
- Хората се чувстват дълбоко видени и разбрани в нейно присъствие.
- Тя обаче остава пренебрегната – рядко я питат как е или какво иска.
- Често изчезва от връзки или ситуации без обяснение.
Самоизпълняващо се пророчество
- Не заявява своята стойност.
- Насочва разговорите към другите.
- Изтощава се в безкрайно служене.
- Пасивно чака някой да „открие“ дарбите ѝ.
Основни вярвания, които я задържат
- За себе си: „Не съществувам“, „Стойността ми е да служа“.
- За другите: „Те са по-важни“, „Няма да забележат липсата ми“.
- За живота: „Опасно е да бъда видяна“, „Моята роля е да карам другите да блестят“.
Трансформацията
Трансформацията за мен започна, когато спрях да се срамувам от това, че дълго съм живяла в „модела на невидимостта“. Разбрах, че това е било начин да оцелея, а не моя слабост. Постепенно започнах да виждам дарбите си – прозорливостта, способността да усещам другите – като сила, а не като тежест.
Най-трудната, но и най-освобождаваща стъпка беше да сменя вътрешната си идентичност и да заявя: „Аз съм тук, за да бъда видяна“.
После дойде времето да се уча да изразявам мислите, чувствата и ценностите си открито. И най-накрая – да практикувам тази нова „видимост“ с подкрепата на хора, които ми дават сигурност.
Най-трудната, но и най-освобождаваща стъпка беше да сменя вътрешната си идентичност и да заявя: „Аз съм тук, за да бъда видяна“.
После дойде времето да се уча да изразявам мислите, чувствата и ценностите си открито. И най-накрая – да практикувам тази нова „видимост“ с подкрепата на хора, които ми дават сигурност.
Какво се промени?
Най-напред започнах да виждам (да отдавам значение на) собствената си яркост – онази светлина, която преди оценявах само в другите. Започнах да споделям мъдростта и опита си открито, вместо да ги пазя скрити. Постепенно изградих взаимоотношения, в които не съм само опора, а и човек, който е истински ценен. Останалите оставих някъде в миналото. Това ми даде смелост да влизам в роли, които преди избягвах – лидерски, видими, важни.
С времето започвам да разбирам нещо важно – тази „невидимост“ не е слабост. Тя крие дарби: умението да усещам другите, да виждам онова, което често остава скрито. Това е сила. Само че е време да я използвам и за себе си – да заявя:
✨ „И аз имам нужди. И аз заслужавам да бъда видяна.“
И най-хубавото е, че вече усещам как присъствието ми се превръща в сила за положителна промяна – и за мен, и за хората около мен.
И вярвам, че не съм сама в това.
Колко от вас са чували: „Тя ще се справи“ – а вътре сте крещели за помощ? 💜
С времето започвам да разбирам нещо важно – тази „невидимост“ не е слабост. Тя крие дарби: умението да усещам другите, да виждам онова, което често остава скрито. Това е сила. Само че е време да я използвам и за себе си – да заявя:
✨ „И аз имам нужди. И аз заслужавам да бъда видяна.“
И най-хубавото е, че вече усещам как присъствието ми се превръща в сила за положителна промяна – и за мен, и за хората около мен.
И вярвам, че не съм сама в това.
Колко от вас са чували: „Тя ще се справи“ – а вътре сте крещели за помощ? 💜
