| неща_за_по-добро_психично_здраве.pdf |
|
0 Comments
Това е разковничето за голяма част от изцелението. Позволете си да чувствате всяка част от оздравителния процес. Позволете си да бъдете във вашата истинска същност, вашата природа. Няма нито един терапевт или психолог, който да е по-велик от природата. Мога да ви дам всички факти и вие да се насилите да направите нещо, някаква промяна, която мислите, че ще е здравословна за вас, но ако не е това, което НАИСТИНА искате и чувствате (дълбоко в себе си) и мислите, че наистина заслужвате: „Да! Аз искам да го направя това и да бъда тук!“ – няма да мине добре, няма да има подобрение, и отношенията ви все още няма да са добри. Дори всичко да ви поднесат на сребърен поднос, то ще ви бъде скучно, защото вашето подсъзнание ще копнее за завършеност и интеграция. Щом има усещане за незавършеност, незавършен процес…има да се интергираме от корена навън и то трябва да бъде истински, автентичен и естествен процес. Всеки, който се е консултирал с мен, знае, че аз отразявам противоречията и нещата, които не са съзвучни във вашите истории, но също знаете, че аз приемам всички фази, през които преминавате, защото това е естествен курс на природата. Всички имаме едно вътрешно семе, което ни е дала майката природа и ако то не се полива и обгрижва редовно, няма да разцъфне. Така че, аз искам да отделите нужното време. Аз искам да сте честен със себе си, да осъзнаете и приемете че все още не сте там. Мога да ви помогна, стига да ми подадете истината, но първо я подарете на себе си. 100% от успеха се дължи на това доколко сте честен със себе си и да се потрудите, да се натиснете отвъд границите си, за да стигнете до желаната промяна. Може да съм най-умният човек на Земята, да ви дам всички факти, но ако все още вярвате дълбоко във вашите убеждения и това което чувствате в резултат на тях, няма да мога да ви помогна. Не мога да се намеся свише във вътрешния ви свят и да ви "поправя" - това е вашата лична работа. Може да се правите, че сте готови за промяна. Може да се преструвате, че това не е онова, че не е еди-си-какво. Може да давате различни имена не едно и също нещо и да преливате от пусто в празно. Може да се правите, че терапията ви помага, защото излизайки от нашата среща сте намерили когнитивен отговор или обяснение и да кажете: „А, аз вече знам какво е това, знам как да правя това или онова, сега отивам и започвам да практикувам“, но ако основното семе (вътрешното ви Аз) не е изцяло интегрирано със съдействието на това ново знание, няма да има оздравяване. Така че следвайте природата си, чувствайте! Не се срамувайте от това, че сте объркани. Не се страхувайте от това колко зле изглеждате в този процес! Ако видите друг човек в това състояние, щяхте да проявите емпатия, а защо не го правите към себе си? Не ставайте критични към своята вътрешна бъркотия. Позволете си да се забъркате в емоционалната си каша и да изглеждате като пълна разтурия. Позволете си тази емоционална дисрегулация, която ви кара да ви боли дори физически. Интегрирайте тези елементи на безпорядък и емоционален смут от личността си съзнателно. Понякога това изглежда твърде разрушително, но като го избягваме или отхвърляме, ние отричаме правото си да бъдем! Позволете си да съществувате, вместо да затваряте очи пред собствените си нужди и да се отричате (да не зачитате и дори отричате чувствата си, слабостите си.) Това ще ви помогне да изградите истинската интеграция. Карл Юнг говори много за интеграция на противоречията като изтъква значението на балансирането на противоположните сили в психиката като път към интегриране на несъзнаваното със съзнаваното. Това е процесът на пълно интегриране с всички части на психиката и индивидуация*. Ето и цитати от него: „Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.“ Карл Юнг "Когато човек се опитва отчаяно да бъде добър, прекрасен и съвършен, тогава още повече сянката развива категорична воля да бъде черна, зла и разрушителна. Хората не могат да видят това; те винаги се стремят да бъдат чудни и тогава откриват, че се случват ужасни разрушителни неща, които те не могат да разберат, или отричат, че подобни факти имат нещо общо с тях, или ако ги признаят, приемат ги за естествени страдания, или се опитват да ги сведат до минимум и да прехвърлят отговорността на друго място.” (Карл Юнг, Видения: Бележки, дадени през 1930-1934 г.) Затова, не вървете срещу природата си, а я интегрирайте! *Индивидуацията е понятието, създадено от Юнг, за да обозначи процеси на реализиране на личния потенциал на човека, които се разгръщат цял живот и довеждат до нараснало чувство за уникалност и, същевременно, универсалност на вътрешната му природа.  В една от МРТ програмите, които водя, като част от упражнение, клиентите ми трябва да нарисуват дейност, която НЕ обичат да правят, но въпреки това им се налага. Такива дейности за някои са чистенето и други домакински задължения, плащането на сметки всеки месец и др.
Според вас, каква може да е ползата от подобно вглеждане? На пръв поглед, тези „неприятни“ неща носят само досада и неприязън и сами по себе си не носят кой знае какво удовлетворение в краткосрочен план, но вижте колко са важни в дългосрочна перспектива:
Оказва се, че „неприятните“ занимания са доста полезни и като ги избягваме, игнорираме или си говорим само за „приятни“ неща и дейности, стремейки се да останем „позитивно настроени“, може да си нанесем доста негативни последици. Същото важи и за избягването на "негативни" хора, както сами сме ги определили. На пръв поглед, да говорим за проблемите си и свързаните с тях неприятни чувства като тъга, гняв, страх, вина, срам и разочарование, изглежда доста депресиращо и много хора слагат една усмивка и решават: - Няма да го мисля. Нищо ми няма!…Ще мисля позитивно. Никой не иска да го мислят за „негативен“, „тъжен и нещастен“ човек. Всеки ден чувам хора да дават подобни съвети: „Какво толкова се е случило като те е зарязал някой?!“ (омаловажаване, обезценяване, дори отричане на проблема). „Нали си здрав, имаш апартамент, работа…“. Винаги може да е по-лошо. „Не са се свършили мъжете/жените. Той/тя дори не е нещо специално!“ - Не е, ама за теб! Това е като да игнорираш калта върху обувките на влизане в дома и да я бутнеш под килима, за да не си разваляш настроението с мръсни работи. Все пак, трябва да си щастлив, че имаш крака и обувки! - Не трябва да си тормозя главата с такива негативни мисли, няма да им обръщам внимание, за да не си цапам светлата душа с мръсна кал… ...,но рано или късно, тя ще ме зарине. Ще се поддаде изпод килима и ще напомни за себе си в момент, в който може да не успея да реагирам подобаващо. - Продължавам нататък! ……ама Наистина ли?! Знаете ли, че нервната ни система, или по-скоро начина, по който умеем да я регулираме, оказва влияние върху десетки дейности и решения от всекидневния ви живот. По-съществените от тях са: 1. Целта ни (това, което ни движи). 2. Взаимотношенията ни. 3. Настроението ни и начина, по който се чувстваме. 4. Здравето ни. 5. Поведението ни. Ето ви един пример: Представете си, че силно искате да постигнете нещо. Например, да напуснете работа и да започнете свое начинание, чрез което ще реализирате таланта си. Или винаги сте искали да живеете в друг град, да оставите самотните вечери и да се запишете на танци, да се запознаеш с атрактивната непозната от съседния блок...и т.н. Започвате да мечтаете.... В резултат на тези ваши мисли, вашата нервна система се включва и реагира със съответни импулси. Сега тя е поставена в състояние да избира и започва да сканира средата (вътрешно и външно) чрез сетивата ни. Много вероятно е, тези силни желания да предизвикат силни емоции на вълнение и понякога стрес, притеснение, страх....вътре в нас. Това, от своя страна, може да изпрати погрешно послание до нашата НС, че това, което искаме НЕ Е БЕЗОПАСНО! То даже е СТРАШНО!!! А знаете ли, че когато нашата нервна система трябва да избира между безопасността ни и това, което наистина желаем, тя винаги ще избере безопасността (или поне това, което тя отчита за безопасно, т.е. статуквото)?! Това е така, защото нейната основна функция е да се грижи за оцеляването ни (тя ни обича) и това е най-важната й задача в даден момент. И така, ако твоята цел всява смут в нервната ти система, заради предишен опит и не умееш да я регулираш, то тя ще направи избор вместо теб и ще блокира действията ти към това, което наистина желаеш. Точно затова е важно да изучаваме себе си, реакциите си, нервната система и начини за овладяване на дисрегулираните ни системи. Ние разполагаме с обучителни програми, които ти помагат да регулираш своята невната система в състояния на стрес, да намалят възбудата и да дозират емоциите във важните моменти. Така успяваме да взимаме по-правилни решения. Така ще може да вървите по-смело към желаното, вместо да избирате сигурното и безопасното. По-важното е, че ще бъдете по-здрави, защото когато успявате да регулирате своята нервна система, вашето тяло и вашите органи, ще могат да функционират спокойно, вместо да изпълняват програма "Оцеляване". За по-сериозните случаи на неврологични и психични затруднения с НС, работим с д-р Гроздев от МЦ "Авангард"  В последните две статии: Продължителна скръб и Какво помага при продължителна скръб? си поставихме за цел да повишим осведомеността на нашите читатели относно продължителната скръб Важно е страдащите от продължителна скръб, членовете на техните семейства и приятели да разберат този проблем и да научат, че има помощ. Началото на новата година е идеално време да планирате време за подобряване на психичното си състояние и да се справите с маладаптивните схеми на миналите преживявания. Омръзна ли ви да скърбите? През февруари месец стартираме следните две групи, основани на клиничен подход ТУС за третиране на Разстройство с продължителна скръб - РПС 'Prolonged Grief Disorder: Феникс лайт: За психо-социално възстановяване след загуба на близък човек/ привързаност: Старт на 10 февруари 2024 от 18:30 часа Продължителност: 16 седмици (веднъж седмично, между 120 – 150 минути) Групов формат с минимум 4 и максимум 10 участници. Групата би могла да продължи да функционира като група за самопомощ. Ще бъдат дадени насоки от водещия. ПОДХОДЯЩ ЛИ СЪМ ЗА ТАЗИ ПРОГРАМА? - вижте нашата информационна брошура за клиенти, която може да ви даде повече информация Феникс Интегра: психо-социална интеграция на емпати, възстановяващи се от токсична връзка
Продължителност: 16 седмици (веднъж седмично, между 120 – 150 минути) Групов формат с минимум 4 и максимум 10 участници. Целта на програмите, насочени към РПС: Феникс Лайт и Феникс Интегра е да улеснят адаптацията на човека към новите обстоятелства и да се справи с дерайлиращите го симптоми. Желаещите да се влючат във форматите е необходимо да преминат стандартизирано лично събеседване – интервю, в което се установява пригодността за дадената тема, като и основните договорености, базови нужди и очаквания на клиента. Свържете се с нас на телефон: 0896 73 11 73 Терапията на усложнената скръб - (Complex Grief Therapy) е краткосрочна терапия, която идентифицира какво пречи или спира адаптацията и помага за съживяването на този процес. Нейната ефективност е доказана в множество проучвания, включително три клинични проучвания, финансирани от Националния институт за психично здраве на САЩ. NB!! През месец март ще има обучение на специалисти, което включва пакет за оценка, наръчник и други ресурси в помощ на практика. Нашата цел е да гарантираме, че повече професионалисти в областта на здравеопазването и психичното здраве знаят как да разпознават продължителната скръб и да развием работна сила от специалисти, които могат да предоставят ефикасно лечение на продължителната скръб. Може да се запишете за него като попълните следната Гугъл форма  В предходната ни статия по темата научихме, че Продължителната скръб (Prolonged Grief Disorder) е сравнително нова диагноза в DSM 5-TR и е важно специалистите да знаят как да я диагностицират и лекуват. Скръбта не изчезва напълно, но ние променяме отношението си към нея. Няма време, след което очакваме хората да спрат да скърбят. Всъщност скръбта обикновено остава постоянна след смъртта на някого, когото обичаме. Въпреки това начинът, по който ТЯ се проявява, се променя с течение на времето. Когато се научим да живеем в свят без нашия специален човек, властта на скръбта над нашите мисли, чувства и поведение намалява. Можете да приемете научаването да живеем със загубата като за процес на адаптиране към всички промени, които загубата носи, и докато се адаптираме, скръбта се успокоява и намира място в живота ни. В тази по-интегрирана форма тя може да се превърне в сила, която да ни помогне да израстваме и да се променяме. Хората с Продължителна скръб често се чувстват безнадеждни и скептични, че нещо друго, освен връщането на любимия им човек, може да им помогне. Лечението на продължителната скръб (РПС) чрез професионална психологическа подкрепа може да направи голяма промяна в живота им. Препоръчваме да потърсите помощ,
РПС обикновено не отшумява от само себе си, но реагира на правилната интервенция и подходящо лечение. Терапията на усложнената скръб - (Complex Grief Therapy) е краткосрочна терапия, която идентифицира какво пречи или спира адаптацията и помага за съживяването на този процес. Нейната ефективност е доказана в множество проучвания, включително три клинични проучвания, финансирани от Националния институт за психично здраве на САЩ. Целта на програмите, насочени към РПС: Феникс Лайт и Феникс Интегра е да улеснят адаптацията на човека към новите обстоятелства и да се справи с дерайлиращите го симптоми. Адаптирането е различно от справянето. Адаптирането се случва естествено. Това правим живите същества, когато сме изправени пред значими промени. Когато се адаптираме, ние приспособяваме автоматичните си мисли и поведение към новата ситуация. Адаптирането се случва постепенно, в голяма степен дори несъзнателно, но не винаги е гладко или лесно. Загубата на любим човек променя много неща и адаптирането ни позволява да продължим напред по най-оптималния начин. Справянето е начинът, по който понасяме болката и управляваме стреса. Справянето е полезно, докато участваме в по-дългия и продължителен процес на адаптация, за да научим как светът се променя от загубата и да възстановим възможността да процъфтяваме в този свят. В процеса на адаптиране, скръбта се успокоява и отива на заден план в съзнанието ни. Адаптацията към загубата включва усвояване на умения за: (1) приемане на новата реалност, включително окончателността на загубата и други промени във взаимоотношенията и света, свързани с постоянството на скръбта, и (2) възстановяване на способността за благополучие, включително чувството за автономност, компетентност и свързаност. Седем са темите или етапите на изцеление, около които е организирана ТУС. За тях може да разкажем в отделна статия или да бъдат обект на тематична среща. ВИЖТЕ НАШАТА ИНФОРМАЦИОННА БЛАНКА ЗА КЛИЕНТИ Ние предлагаме редица възможности и за специалисти да задълбочите разбирането си за скръбта, да придобиете умения за разграничаване на Продължителната скръб от обичайната, както и от психични проблеми като MDD (депресивно разстройство) и PTSD (пост-травматично стресово разстройство), и да използвате в практиката си основаните на доказателства принципи и процедури на Програма за справяне с РПС, за да помогнете ефективно на клиентите да се адаптират към трудната загуба.  Напоследък забелязвам увеличение на случаите на продължителна скръб, затова реших да напиша няколко реда за това състояние и да ви насоча към ресурси и комплекс от мерки, чрез които може да вдъхнем кураж на страдащите от нестихваща мъка.
Загубата на близък човек или привързаност е едно от най-стресиращите преживявания в живота ни. Състоянието често се свързва с опустошаващите емоции от ужасна загуба, най-често на много близък човек, с който сме били дълбоко свързани, както и при родители, които са загубили дете и не могат да се примирят със съдбата. Нещо, с което често се свързва сред моите клиенти и познати, които определят себе си като емпати, е период на продължително скърбене след болезнена раздяла с интимен партньор и е изключително характерно за т.нар. токсични или нарцистични връзки. Оказва се, че след подобна връзка, състоянието на продължително скърбене може да продължи даже 2 до 3 години. Това си има своето научно обяснение (установено от проучвания по темата на нюйорксия университет Колумбия) и се третира по структуриран алгоритъм, основан на доказателствата. Виж по-долу защо. Самата загуба е силно стресираща за повечето от нас, а освен това носи и много допълнителни напрежения, като силна самота, загуба на усещане за себе си, на чувство за принадлежност и значимост в света, неконтролируема емоционалност, промяна в семейната динамика, чувство за изключване от социалните групи или нови отговорности. Повечето хора сме изпитвали силна скръб, защото тя е част от живота на всеки от нас, нормално чувство, с което реагираме на загубите – на човек, домашен любимец, работа или пари, любов и всички други неща, които имат значение за нас. Но кога нещата ескалират до разстройство и нестихваща скръб? Клинично това е известно като "разстройство на продължителната скръб" (буквално преведено от Prolonged Grief Disorder). Наскоро то беше добавено в DSM-5-TR, което е ревизията на текста на DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства – пето издание). Там се предоставиха навременни и важни насоки за клиничната практика и научните изследвания предвид огромния брой смъртни случаи, причинени от пандемията COVID-19 в световен мащаб, усложнени от нарушеният достъп до клинични служби и услуги, както и социалната подкрепа за умиращите и за опечалените. Заради пандемията абсолютният брой на случаите на РПС се прогнозира да нарастне още в началото на 2022 и сега е още по-видно от преди. Следователно е жизненоважно практиците да са запознати с реакциите на скръб, да знаят как да разграничават нормалните от патологичните прояви на скръбта и да са наясно с доказаните методи за нейното лечение. Случвало ли ви се е, когато ви предава близък човек, който хронично ви лъже, злепоставя, изневерява и т.н., като че ли мозъка ви (в даден момент) не го възприема, игнорира и не запомня съществени факти? Част от вас знае, че злоупотребяват с доверието ви, но като че ли слагате кепенците и поставяте някакви стени пред осъзнаването на това преживяване? На това отгоре, след време имате тенденция да го забравяте, а дори започвате да се самообвинявате за това, което се случва между вас? Това явление се обяснява с феномен, наречен „слепота към предателство“ (betrayal blindness) и е описано прекрасно в книгата на д-р Дженифър Фрейд. Слепотата към предателство се отнася до явление, при което хората не са в състояние да разпознаят или признаят предателство от страна на човек, на когото имат доверие или с когото имат близки отношения, дори когато са налице доказателства. Слепотата към предателство е да НЕ си позволите да видите какво се случва, да навържете фактите и събитията или да се ангажирате напълно с реалността, защото ако го направите, информацията ще застраши връзката ви със значим за вас човек (понякога определян като най-важния в даден момент от живота ви). Тази „слепота“ може да се прояви в различни взаимоотношения, като например романтични партньорства, приятелства или дори на работното място. Често е резултат от когнитивен дисонанс - психологическо състояние, при което убежденията и действията на човека са в противоречие едни с други, което води до чувство на дискомфорт и тревожност. „Слепотата към предателства“ може да бъде особено трудна за преодоляване, тъй като включва поставяне под въпрос на собствената преценка и доверието, което е било оказано на другия човек. Тя може да доведе и до чувство на срам и самообвинение. Въпреки това признаването на предателството и търсенето на подкрепа от доверени лица може да бъде важна стъпка към излекуването и продължаването напред. Разбирането за това явление е особено важно за хора, които се намират в сложни взаимоотношения (с модерния термин „токсични“), характеризиращи се с липса на доверие, липса на ефективна комуникация, манипулация, чести конфликти, психическо или дори физическо насилие. Вижте по-долу защо.  Много често, когато наблюдаваме такава връзка си казваме:
Част от отговора за това защо някой иска да остане „сляп“ за несправедливостите и издевателствата над неговата личност е много прост: защото повечето хора искат да запазят връзката си. Защото искат да запазят своята свързаност с любимия човек, да поддържат статуквото, да се придържат към един вид стабилност, към сигурното – и това е което повечето от нас правят. И това е най-нормалната реакция. Не само биологичното ни тяло се старае да запази своята хомеостаза, но и социалното ни Аз прави същото, защото ни дава усещане за безопасност и сигурност. Това е вид защитен механизъм. Предизвикателството в това е, че предателството се е случило и ние го знаем дълбоко в себе си и когато някой трябва да поеме отговорност за него, познайте кой ще бъде по-склонен да го направи в голяма част от връзките – извършителя или потърпевшия? И това идва ръка за ръка с много самообвинения и срам. Много хора се обвиняват и самобичуват, че не са разпознали определени признаци в дадена ситуация или пък не са реагирили своевременно на обстоятелствата. Други недоумявят и ги критикуват за пасивността и взетите решения. Мисля обаче, че всички може да подходим по-меко и деликатно към случващото се. Предадените партньори не отричат поради глупост, упоритост, ангажираност към лоши избори или дори поради съзависимост. Ние оставаме слепи, защото предателството е толкова ужасно и страшно и застрашава нашата идеалистична картина за връзката, в която се намираме, а понякога и целия живот, който сме изградили с човека, когото обичаме най-много. Оставаме слепи, защото се опитваме да се защитим. Слепи сме, защото не искаме това, което е истина, да е истина, и се убеждаваме вътрешно, че ако успеем да пренебрегнем знаците само още малко, то тогава ще можем да задържим живота, който сме искали и в който сме вярвали. Оставаме слепи, не защото сме наивни, глупави или нещо такова, а защото нашата психика е много добре конституирана да ни предпазва. Това е форма на защита – да се чувстваме удобно, в познати води. Не случайно, народната мъдрост казва: „По-добре познатото зло, отколкото непознатото.“ Ето как тя се обяснява от съвременните изследователи: Събитията или реалностите, които застрашават чувството ни за сигурна връзка с партньора, могат да ни се сторят като въпрос на живот или смърт. Реагираме на едно дълбоко подсъзнателно ниво, което е извън нашия контрол: телата ни регистрират, че сме в опасност, и преди информацията да достигне до съзнанието ни, ние инстинктивно се опитваме да се защитим, като я блокираме, рационализираме или по някакъв начин предотвратяваме попадането ѝ там, където трябва да се справим с нея. Каквато и да е застрашаващата информация, ние не можем да си позволим да я узнаем, защото тя би създала такъв хаос, ужас, болка и объркване, че чувстваме, че може да не я преживеем емоционално и психологически. За съжаление, ако искаме да се измъкнем от раняваща връзка и оздравеем от нанесените щети, се налага да се отворим за някои много неудобни и неприятни истини. Опитът ми в работата с клиенти показа, че излизаме от слепотата към предателство, когато почувстваме, че сме в състояние да се справим с обективната информация. Често задачата ни е насочена в това да се развие вътрешната сила, увереността и самочувствието на човека до степен, в която той е в състояние да погледне изцяло случващото се във връзката му и да го преживее емоционално, дори когато е изключително болезнено. Това е бавен и нежен процес, който изисква компетентно и опитно навигиране за ориентиране в тези води. Ако искате да научите повече за този феномен, може да се запознаете с работата на д-р Дженифър Фрейд, която е нещо като рок-звезда в сферата на справяне с травмата и е автор на редица интересни концепции, свързани с травмата от предателство. Съдържанието на статията е изведено от книгата: Blind to Betrayal: Why We Fool Ourselves We Aren't Being Fooled Автори: Памела Бирел, Дженифър Фрейд Свързани теми и източници: Фрейд, Дженифър, 1998, "Травма от предателство: Логиката на забравата на злоупотреба в детството."
В продължение на двете препоръки от Какво бих заръчала на 16-годишното ми Аз Следващият съвет, който искам да ти доверя е: 3. НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ СПАСИ –казвам ти го искрено любящо и все пак твърдо и уверено. Това е нещо като голата неприятна истина, която може да ти поднесе само много близък човек, защото те обича, защото го е грижа и защото иска да бъдеш благополучен. Ако понякога почувстваш, че нещо несправедливо ти се е случило, аз няма да отрека или оспоря това. Може да е точно така, както го усещаш - горчива несправедливост и е възможно това да е доста тежък товар за носене. Все пак, реалността е такава, че без значение какви са обстоятелствата в живота ти, никой няма да дойде да те избави от това. Никой няма да поеме мъката ти. Така че, независимо дали животът ти в даден момент е станал тежък или просто си загубил вдъхновението си в него, ако не направиш нещо относно това, т.е. ако не предприемеш някакви стъпки в посока разрешаване на тази ситуация, ако не поемеш отговорност за осъществяване на промените, които са необходими, то НИКОЙ няма да го направи вместо теб. Никой друг няма да дойде и от раз да преобърне живота ти, за да живееш по начина, по който си мечтаеш! Каквито и истории да си повтаряш относно това, което те спира да правиш нещата, които знаеш, че трябва да направиш, каквито и извинения/оправдания да си измисляш, каквито и причини да си си представил („сега не е правилното време, ще почакам до понеделник или докато х, у, z, стане и после ще променя нещата“ ), искам да знаеш, че само от ТЕБ зависи да направиш дадените промени. Искам също, да знаеш, че никога няма да е идеалното време да направиш нещо голямо и страшно, никога няма да дойде идеалното време, за да направиш големи промени, защото ВИНАГИ ще бъде неудобно! Да речем, че си се захванал с нещо и се намираш някъде по пътя на осъществяването му, но докато проектираш една година напред (три, пет, десет години), започваш да не харесваш това, което виждаш пред себе си. Без твоята намеса, точно това ще получиш – повече от същото, което си получавал досега, същото, което (нена)виждаш, ОСВЕН ако ТИ не промениш курса, освен ако ТИ не завиеш наляво вместо надясно, освен ако ТИ не направиш трудните и неудобни неща … ДНЕС.... за да започнеш да променяш нещо и да построиш живота, който искаш да живееш…. и никой друг няма да направи това за теб. ТАКА ЧЕ, упражнявай се в действие, поеми отговорност, и знай от мен, че Ти притежаваш тази сила – да променяш нещата и действията ти ще бъдат ефикасни (КПД – коефициент полезно ДЕЙСТВИЕ са казва) , ако пожелаеш да вземеш това решение за себе си. В ретроспекция, с увереност и твърдост мога да заявя, че никой никога не се борил толкова силно и упорито за теб, за здравето и за мечтите ти, както самата ти! Но ти си още на 16 и може да ти е трудно да повярваш, затова идва следващото, което искам да ти заръчам и е свързано с предишното: 4. ДОВЕРИ СЕ НА ПРОЦЕСА Независимо върху какво работиш, към какво се стремиш – всичко е процес. Довери се на това, че ако продължаваш да си ТАМ (в процеса) и продължаваш да инвестираш, да внасяш в развитието му, да даваш от себе си, то резултатите ще се появят в някакъв момент. Понякога имам чувството, че сме генетично обослувени да очакваме резултатите незабавно. Улавяме се в мислено как махаме с вълшебната пръчка или пием някаква магическа отвара, която ни докарва до успеха още първите две седмици и така получаваме мечтаното здраве, дом, кариера, връзка и слава. И това просто не е реалистично. В реалността добрите неща отнемат време и животът, за който си мечтаеш иска да получи няколко дози ангажираност и всеотдайност от твоя страна и най-малкото да си ТАМ – да си активен. Нужно е да се довериш на процеса, да се чувстваш удобно в него и дори да се научиш да го обичаш, което понякога ще рече – да работиш усилено за това, което искаш. Ако успееш да постигнеш това, тогава твоята единствена задача е да си ТАМ. Не е нужно да си винаги мотивиран, просто трябва да си дисциплиниран. И просто трябва да решиш дали ще го направиш и дали се ангажираш с това, което си намислил. Довери се на процеса, дори когато става трудно, и особено, когато чувстваш, че става много трудно – тогава вярвай повече от всякога – и просто се яви. Просто бъди там. И в заключение, искам да добавя само няколко изречения: Ако се намираш в повратна точка в живота си, която чувстваш като твърде непосилна и страховита за теб, ако си на кръстопът и трябва да решиш накъде да поемеш в живота, знай че, НИКОГА НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ ,че си постъпил смело. Обещавам ти, че никога няма да съжаляваш, че си имал куража да направиш смел и плашещ те избор! Независимо за какво става въпрос: Може би трябва да вземеш важно решение за работата си, може би искаш да започнеш собствен бизнес, може би ти предстои решение да участваш в маратон, да напуснеш някоя връзка или напротив, да кажеш на някого, че го обичаш – Никога няма да съжаляваш, че си постъпил смело, защото това, което ще имаш в края и това което ще ти остане е, че си уважил себе си, независимо от обстоятелствата. Дори когато си изправен пред избор, който се усеща физически непоносим и е толкова ужасяващ сякаш си на най-високия ръб на скалата – няма да съжаляваш Това е така, защото дори и нещата да не станат по най-добрия начин или точно както си ги представяш и резултата не е това, за което си се надявал или планирал, винаги ще намериш утеха в това дълбоко усещане за гордост и благодарност, че си послушал този вътрешен глас, който ти казва да си смел. Куражът ти идва от сърцето, а то ще ти е благодарно, че си го послушал и си направил нещо страшно, което е изисквало голям кураж. Да направиш смел избор води до едно ново ниво на автентичност и самоувереност, които са толкова безценни, че ефектът им се мултиплицира върху цялото ти същество, върху самочувствието ти и ще ти позволи да правиш следващи „страшни“ решения. По този начин те ще стават все по-малко страшни, ще се сприятелиш с тях, със страха от тях и така ще съумееш да встъпиш в истинската си същност и това, което би могъл да сътвориш в живота си.  АвторЕмилия Крушков ви желае успешна и благополучна нова година. Наскоро бях провокирана от един разговор с моя син и се замислих: Какъв съвет бих дала на моето 16-годишно аз, ако мога да седна до нея сега?! Доста време размишлявах по въпроса и докато зрееше отговорът в главата ми, прехвърлих не само своите лични преживявания, но и част от работата ми с хора до момента. Месец по-късно, най-накрая имам време да го обобщя в няколко основни препоръки и нека те бъдат моите закъснели новогодишни заръки за всеки, който има нужда от тях през 2023-та година: 1. ПРИЕМИ ЖИВОТА СИ СЕРИОЗНО! Животът ти има значение. Желанията ти имат значение. Здравето ти има значение и връзките ти имат значение, така че ги приеми сериозно! Приоритизирай! Изясни си кой си/коя си и кой/коя искаш да бъдеш – какво точно искаш!? Недей просто да се лигавиш, да се мотаеш и да отлагаш неща в живота ти. Прави повече неща, които са свързани с твоите нужди! Не позволявай онова чувство - ниското самочувствие да се вгради в начина, по който живееш и виждаш себе си, защото ИМА ЗНАЧЕНИЕ. И няма по-добър ден от ДНЕС да започнеш да приемаш живота си сериозно. 2. НЕ СЕ ПРИЕМАЙ ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО! – това е другата страна на монетата. Разбирам, че това може да ти звучи объркващо, но докато първото се отнася до това да приемаш живота ( и жизнената си сила) сериозно, да правиш това, което има значение за теб, да създадеш живот, който обичаш, то второто се отнася до Егото ти, което може да застане на пътя на това да се изразяваш цялостно. Не бъди толкова тревожен относно начина, по който изглеждаш и начина, по който те приемат другите, какво си мислят хората за теб и дали ще направиш правилното нещо, дали ще вземеш правилното решение, дали ще изглеждаш глупаво, дали ще станеш за смях, дали ще се провалиш, ЗАЩОТО РЕАЛНОСТТТА Е, че …всички тези неща МОЖЕ да се случат. НО това е таксата на входа, това е цената на билета, за да бъдеш допуснат да живееш живот, който е АВТЕНТИЧЕН, който е цялостен, завършен и пълен, който е дързък и смел. Не можем да се откажем от всички тези рискове, да ги пропуснем, да надхитрим схемата и да минем от раз на следващото ниво. От мен да знаеш, че когато приемаме себе си твърде сериозно и подхождаме към живота с усещане за перфектност, то създава една ригидност, която може да оформи нещо като клетка, която ни държи твърде заклещени, залепени и малки. Така че, докато искам да приемаш живота си сериозно, не бих искала да приемаш себе си насериозно, за да не стане така, че ригидността да те поддържа в нещо като парализа, защото в теб ще се внедри това чувство: „Аз съм толкова притеснен за начина, по който изглеждам, толкова ме е страх от провал, страх да объркам или взема грешно решение, че това ме кара да НЕ правя нищо. Кара ме да остана малък и да се крия, защото не мога да се справя с мисълта за тези неща.“ Когато усетиш това промъкващо се чувство, спомни си да спреш и да се сетиш, че не бива да се приемаш твърде сериозно, защото провалът, и объркването, и правеното на грешки, както и това се чувстваш глупово – всичко това е част от процеса и е част от живота ! Колкото по-скоро се почувстваш удобно с тази идея, заживееш в тази неизбежност, толкова повече рискове ще поемеш, толкова повече живот ще живееш, толкова повече опит ще натрупаш, толкова повече и по-автентични връзки ще можеш да изследваш и осъществиш, защото няма да се криеш зад тонове маски и страх. Следва продължение...  АвторЕмилия Крушков ви желае щастлина нова година! |
Автор Archives
October 2024
 Поемете контрол върху своето здраве! Categories
All
|
